Броди чананска девойка, под слънцето пролетно скита.
Вред това пролетно слънце измъчва сърцето разбито.
Как да развее ръкави и „лък да опъне“? Не помни…
Дрехите свилени сякаш със есенен скреж са покрити.
Синфън свършил да преписва и попитал:
— Какво означава „да опъна лък“?
— Преди години моите родители ме караха да уча този танц.
Хубавицата станала, оправила си дрехата, разперила ръкави и направила няколко танцови стъпки, за да покаже на Синфън танца „да опъна лък“. Когато свършила, тя дълго проливала сълзи, докато най-сетне се сбогувала и си тръгнала.
— Искам да останете още малко — рекъл Синфън.
Но след миг тя вече си отишла.
Синфън се събудил и смътно си спомнил, че е станало нещо. Когато се преобличал, той намерил в ръкава си 125това стихотворение и изумен си припомнил отново своя сън. Това се случило към средата на Чжънюан. По-късно Синфън ми го разказа.
Тогава военните инспектори, областните и околийски помощници и гостите на пира Ду Гу-сюан от Лунси, Лу Цзиен-цъ от Фанян, Чжан Ю-син от Чан-шан и Су Ди от Угун — всички въздъхнаха и казаха:
— Това би могло да се запише.
Затова аз, Я-чжъ, го записах, когато се върнах в къщи.
На другия ден някои закъснели гости — Гао Юн-чжун от Бохай, Вей Лян от Цзинчжао, Тан Ян от Цзинчан, Ли Юй от Гуанхан и Яо Хъ от Усин дойдоха при мене и отново се събрахме при Извора на светлия нефрит. Аз извадих написаното и им го показах. Тогава Яо Хъ рече:
— Моят приятел Ван Йен една нощ, в началото на Юанхъ, сънувал, че заминал в У 126и вече дълго време служи при уския ван 127. Веднъж той чул в двореца шум от колесница, свирки и флейти, удари на барабан. Казали, че погребват Сишъ 128. Ванът непрестанно скърбял. Той издал заповед: гостите, които умеят, да съчинят погребална песен. Ван Йен веднага изпълнил заповедта. Неговият текст гласял:
Там, на запад, е У, там У ван е владетел.
В облак-книга чета писмената на феникс.
Над реките — мъгла, балдахини от бисер.
О, къде ли пръстта златни фиби ще скрие?… 129
Виж, тревата хунеин 130вред земята покрива.
Стъпала от нефрит свързват трите тераси,
но тук няма простор за чист пролетен вятър —
той не може отвя тази скръб безутешна…
Тези редове били поднесени и ванът много ги хвалил.
Когато се събудил, Ван Йен успял да запише този сън. Той беше от Тайюан 131.
$id = 8142
$source = Моята библиотека
Датун — период от 535 до 545 г. Обикновено времето, през което даден император владее страната, се означава с някакво наименование, най-често с определен благоприятен за владетеля смисъл.
Лян — династия от 502 до 556 г.
Гуйлин — град в днешната провинция Гуанси.
Чанло — град в днешната провинция Фуцзиен.
Нощта в Китай се дели на „стражи“ — промеждутъци по два часа. Пета стража — от три до пет часа сутринта.
Мудан — вид храст с цветове, които приличат на божур, едно от най-много култивираните и обичани цветя в Китай.
Един ху — около 12 литра.
Отглеждат се специални породи кучета, чието месо е годно за ядене.
Един цзин — около 0,6 кг.
Един цун — около 3 см.
Един чъ — 0,35 м.
Един дъу — около 1,2 литра.
Уди — император от династия Чън (557–588), властвал от 557 до 559 г.
Тиеншъу — период от 690 до 692 г.
Цинхъ — околия в провинция Хъбей.
Хънчжъу — област в провинция Хунан.
Шу — съкратено название на провинция Съчуан.
Помещенията на жените в древния и средновековен китайски дом били скрити навътре и отделени от останалите помещения.
Дали — период от 766 до 779 г.
Кайюан — период от 713 до 741 г.
Хандан — област между провинциите Хънан и Хъбей.
Черно и лилаво — цветове, по които се разпознават дрехите на висши сановници.
По онова време китайците спели на подложки, дървени или порцеланови, на които опирали тила си. Подобен навик е запазен у японците.
Цзиншъ — степен, която се получава след успешно явяване на изпит в столицата. Става дума за така наречените държавни изпити, които се провеждат на няколко етапа при все по-строг подбор и по-високи изисквания, докато накрая се подберат най-достойните за високи държавни служби. Системата на изпити е просъществувала до началото на XX в.
Читать дальше