Средновековни китайски новели

— Цуй нареди да го донеса.

Заглавието на написаното там стихотворение било „Ясна луна през нощта на петнадесети“ 89. Стихотворението гласяло:

Чжан си обяснил донякъде намека в това стихотворение. Тази нощ била четиринадесета на втория месец. На изток от помещенията на Цуй имало цъфнало кайсиево дърво, по което човек би могъл да се покатери и да прескочи оградата. И през нощта на петнадесети Чжан се покачил на това дърво и прескочил. Стигнал до западната пристройка — вратата била открехната. Хун-нян спяла на леглото си. Младежът я сепнал и Хун-нян уплашено попитала:

— Защо сте дошли?

— Цуй ме вика с писмото си — излъгал Чжан. — Иди да й съобщиш за мене.

Не след дълго Хун-нян се върнала, повтаряйки:

— Иде, иде!…

Чжан едновременно се радвал и се страхувал, но си казал, че на всяка цена ще получи онова, което иска.

И Цуй дошла, но строго облечена, със суров израз, и почнала гневно да порицава Чжан:

— Добротата на по-големия брат, която спаси живота на моето семейство, е твърде голяма. Затова любещата ни майка ви повери беззащитния син и младата дъщеря. Но защо е трябвало да давате на моята неизпълнителна прислужничка непристойни стихове? Отначало ме спасявате от бедата и проявявате справедливост, а накрая сам искате да грабнете жертвата. Значи, замените една беда с друга — а каква е разликата между двете беди? Всъщност аз исках да премълча за тези стихове, но тогава щях да защитя разврата на един човек, а това е несправедливо. Ако ги покажех на майка си, това би значило да обърна гръб на благодеянието на един човек, а това е лошо. Бих ви предала няколко думи по прислужничката, но се боях, че истинският им смисъл няма да стигне до вас. Тогава реших да си послужа с кратка бележка — исках само да напиша и да обясня. Но пак се побоях, че по-големият брат може да се обиди. Затова си послужих с тези безнравствени груби стихчета, исках да ви накарам непременно да дойдете. Срамът от такава безнравствена постъпка не може да не ме измъчва! Единственото ми желание е да се сдържате в границите на приличието, да не се стига до разпуснатост!

Свършила да говори, обърнала се и си отишла Чжан дълго стоял объркан. После отново прескочил оградата и си тръгнал. Оттогава той бил съвсем разочарован.

Няколко нощи след това Чжан спял сам край верандата. Внезапно някой го събудил. Той се сепнал, надигнал се и видял, че е дошла Хун-нян с преметната завивка и възглавница в ръцете. Тя побутнала Чжан и казала:

— Иде, иде! Защо спите?!

Сложила възглавницата до неговата, а завивката — върху неговата и излязла. Чжан потъркал очи, седнал чинно и дълго седял така. Струвало му се, че сънува. Но той почтително чакал. Скоро пак се появила Хун-нян, придържайки младата Цуй. Цуй пристъпвала свенлива, изпълнена с очарование, толкова нежна и деликатна, че едва имала сили да се движи, нямало вече и следа от предишната й строга благопристойност. Това било на осемнадесети през нощта. Полегатите лунни лъчи, кристалноясни, озарявали с бледа светлина половината легло. Чжан бил във възторг, струвало му се, че е дошло безсмъртно същество — не можел да допусне, че тя идва от този свят. Минало доста време, камбаната на манастира ударила — наближавало да съмне, Хун-нян подканяла да си тръгват. Цуй тъжно заплакала, тя сякаш се колебаела. После си тръгнала, отново подкрепяна от Хун-нян. През цялата нощ двамата не си продумали. Чжан станал, щом се развиделило, и се попитал със съмнение: „Сън ли беше това?“ Но когато разсъмнало, той видял следи от пудра на рамото си, усетил благоухания в дрехите си, а по завивките сякаш още проблясвали сълзи.

Минали десетина дни, Чжан не знаел повече нищо за нея. Той съчинил ода от тридесет рими 91 — „Среща с безсмъртната“, но преди да я довърши, неочаквано дошла Хун-нян. Тогава той й дал одата, за да я предаде на Цуй. От този момент Цуй пак го допуснала при себе си. Сутрин скритом излизал, вечер скритом влизал. Така прекарали заедно в споменатата вече западна пристройка почти един месец. Чжан често питал как би се отнесла към това Чжън. Тогава Цуй казвала:

— Все едно ми е, аз не мога иначе.

И повече не искала да говори за това.

Скоро младият Чжан трябвало да замине за столицата Чанан и предварително обяснил на Цуй положението. Тя като че ли не възразявала, но печалният й вид можел да трогне всекиго. Последните две нощи преди тръгването двамата не могли да се видят. Чжан потеглил на запад.