Средновековни китайски новели

През лятото на същата година на връщане в Чан-ан аз минавах през Събин и се отбих в храма Шани, за да навестя високодобродетелната монахиня Лин. Там имаше няколко десетки монахини, дали наскоро обет. С обръснати коси, нови наметала, строги и спокойни, те стояха в редици от двете страни на наставницата си. Една от тях я попита:

— Този началник не е ли съдията Ли от Хунчжъу, двадесет и трети в рода си?

— Да — потвърди наставницата.

Монахинята каза:

— Това, че можах да отмъстя за семейството си и да отплатя за оскърблението и обидата, дължа на благодеянието на съдията.

Тя ме погледна и заплака. Аз не я познавах и почнах да я разпитвам. Тогава тя каза:

— Името ми е Сяо-ъ, доскоро бях вдовица-просекиня. На времето господин съдията ми обясни имената на двамата грабители — Шън Лан и Шън Чун. Нима не помните това?

— Отначало не можах да си спомня — отговорих аз, — но сега си припомних.

Тогава Сяо-ъ с плач ми описа всичко за Шън Лан и Шън Чун, отмъщението за баща си и мъжа си, изпълнението докрай на упоритото й решение и намерението си до края на живота си да живее в страдания. Тя ми каза още:

— Сигурно ще дойде ден, когато господин съдията ще получи отплата за добрината си.

Нима това е било напразно? О, щом аз можах да изясня имената и фамилиите на двамата грабители, а Сяо-ъ можа да отмъсти докрай за убийството на баща си и мъжа си, това значи, че светата истина няма да се потули, очевидното ще стане известно.

Сяо-ъ била великодушна и разсъдлива, изключително умна, упорито се усъвършенствувала и се заклела да се стреми винаги към неизменната истина. Затова откакто тръгнала по пътя на истината, тя не носела коприна, не ядяла солено и блажно, от нея никога не чували думи, които да противоречат на справедливостта и повелите на будистката вяра.

След няколко дни ми бе наредено да се върна при планината Нютъушан, аз потеглих на юг с лодка по река Хуай и повече не срещнах Сяо-ъ.

Добродетелният човек би казал: „Да даде клетва и да не се откаже от целта си, да отмъсти за баща си и мъжа си — това е изпълнение на нравствения дълг. Да работи на различни места като слуга и никой да не узнае, че е жена — това е целомъдрие. В постъпките на една жена само целомъдрието и нравственият дълг могат да я запазят като съвършена от началото до края. Такива като Сяо-ъ са в състояние да предпазят Поднебесната от онези, които погазват истината и нарушават постоянното, да покажат на Поднебесната нравствения дълг на целомъдрена съпруга и почтителна дъщеря.“

Аз описах подробно всичко станало — поясняването на загадъчните думи, намеците, за да напътя душите на хората. Да знаеш нещо добро и да не го запишеш — това не съответствува на смисъла на „Чунцю“ 72. Затова написах тази история — възхвала на прекрасното.

В сънищата на хората има странни неща: един сънува, че отива някъде, а друг го среща там наистина; един върши нещо, а другият сънува това или пък двама се сънуват един друг…

По времето на Тиенхъу 73Лю Ю-цю бил помощник областен началник в Чжаои 74, често пътувал по служба и вечер се връщал късно. Една нощ до дома му оставали още десетина ли, когато стигнал до двора на някаква будистка обител. Пътят водел покрай нея. Отвътре се чували весели песни и смях. Оградата на тази обител била ниска и полусъборена, всичко вътре се виждало. Лю Ю-цю се навел, надникнал през една пукнатина и видял десетина млади жени и мъже да се гощават, насядали размесено около наредена трапеза. Видял, че и неговата жена седи вътре, разговаря и се смее. Отначало Лю Ю-цю бил просто изумен, той дълго не можел да разбере как е възможно такова нещо. После си помислил, че жена му не би трябвало да идва тук и че не може да я остави на това място. Взрял се по-внимателно в нея: лице, начин на говорене, смях — никаква разлика, тя е. Поискал да провери. Портите били залостени и не можело да се влезе. Тогава той взел парче керемида, хвърлил го и улучил вътре голям съд за вино, който се строшил на парчета. В същия момент хората се пръснали и всичко изчезнало. Лю Ю-цю прескочил стената и влязъл право вътре. Огледал заедно със слугите, които го придружавали — хора нямало нито в главната зала, нито в страничните помещения. Мандалото на портите си стояло сложено както по-рано. Смаян, Лю Ю-цю препуснал към къщи. Когато стигнал, жена му тъкмо се събуждала и чула, че идва. Като разменили обичайните любезности, жена му се засмяла и казала:

— Току-що сънувах, че с десетина души, все непознати, се разходихме до една обител, събрахме се в залата на гощавка, но отвън някой хвърли парче керемида, разбърка всичко — чаши, чинии… И аз се събудих.