Средновековни китайски новели

Същата година в Пу починал Хун Чжън 83. Той имал помощник, Дин Вън-я, който се отнасял зле с войниците, и те използували траура, за да се разбунтуват, започнали и големи грабежи сред жителите на Пу. Семейство Цуй носело със себе си значително имущество, имало и много слуги. Хората се изплашили, не знаели на кого да се опрат. По-рано Чжан бил в добри отношения с привържениците на пълководеца в Пу, той помолил някои по-дребни чиновници да се застъпят и така премеждията били избегнати. След десетина дни с указ на Сина на небето 84безкористният пратеник Ду Цюе взел в свои ръце цялата власт във войската, издал заповед и войниците прекратили размириците.

Вдовицата Чжън, много благодарна на Чжан за добрината му, дала угощение и го поканила да седне на средата 85. Тя пак му казала:

— Сираците на леля ви не загинаха — аз отглеждам невръстните си деца. За нещастие случихме се тук при тези големи размирици във войската и наистина сами едва ли бихме се опазили. Беззащитният ми син и младата ми дъщеря дължат живота си на вас. Може ли това да се сравнява с една обикновена добрина? Затова сега им давам възможност да се срещнат с вас, по-големия си брат, както го изисква приличието, и се надявам с това да се отплатим за добрината.

Тя повикала своя син на име Хуан-лан, десетинагодишно момче, много кротко и миловидно. После повикала дъщеря си:

— Излез да се поклониш на своя по-голям брат, той ти спаси живота.

Минало доста време, дъщерята отказвала да излезе — съобщила, че е болна.

— Твоят по-голям брат Чжай ти запази живота — казала ядосано Чжън, — иначе тебе щяха да те отвлекат. Как може да го отбягваш с такава неприязън?

Пак минало време, докато дъщерята излезе — всекидневни дрехи, ясен поглед, без никакви особени украшения, невдигнати в прическа кичури коса, паднали до веждите, съвсем изтрит от страните грим. Обликът й бил неизказано прекрасен, той вълнувал и трогвал със своето сияние.

Чжан бил поразен. Поздравил я най-благопристойно. Тъй като Чжън насила я накарала да излезе пред госта, дъщерята седнала до майка си с неподвижен поглед, крайно възмутена, тя сякаш едва се справяла със себе си.

Чжан попитал на колко е години. Чжън казала:

— Роди се през седмия месец на първата година от цикъла на сегашния Син на небето, а сега сме седемнадесета година от периода Чжънюан — значи, тя е на седемнадесет години.

Чжан се помъчил да я увлече в разговора — тя не отговаряла. Най-сетне угощението свършило.

Оттогава Чжан бил съвсем омаян, той искал да изрази чувствата си, но нямал повод за това.

Прислужничката на младата Цуй се казвала Хун-нян. Младежът я поздравявал крадешком три-четири пъти, а веднъж използувал удобен случай и й заговорил за чувствата си. Прислужничката се стъписала от изненада, после засрамена избягала. Чжан съжалил за стореното. На другия ден, когато прислужничката отново дошла, Чжан, обзет от стеснение, й се извинил и повече не говорил за онова, към което се стремял. Тогава прислужничката му казала:

— Думите ви, господарю, в никакъв случай не смея да предам, не смея дори да намекна. Но нали вие вече изяснихте роднините на Цуй 86. Защо тогава не се възползувате от това и не поискате да се ожените за нея?

— Още от малък отбягвам жените — казал Чжан. — Дори тогава, когато съм бивал сред млади и богати безделници, никога не съм се заглеждал в жени. Досега аз винаги съм избягвал това. Но оня ден, още по време на гощавката, вече едва се сдържах. И ето, от няколко дни, тръгна — и забравям да спра, седна на трапезата — и забравям да ям, сутрин се боя, че няма да дочакам вечерта. А ако реша да се женя със сватовници, да пращам годежни дарове и да питам за името 87 — ще трябват повече от три месеца и тогава можете да ме търсите в сушената риба по пазарите. Защо ми говориш това?

Но прислужничката възразила:

— Цуй се отбранява с чистотата и предпазливостта си, така че дори онези, които тя уважава, не могат да я оскърбят с думи. Тя, разбира се, едва ли ще приеме плановете на една обикновена прислужничка. Но Цуй умее да пише и обича книгите, често се замисля дълбоко над някои глави и изречения и тогава за дълго я обземат омраза или любов. Вие се опитайте да й разкриете чувствата си със стихове и така да я развълнувате. Ако и така не стане, друг начин няма.

Чжан много се зарадвал, той веднага съчинил две стихотворения — „Пролетни думи“ 88 — и ги дал на Хун-нян. Същата вечер Хун-нян дошла още веднъж, тя подала на Чжан лист изящна, изпъстрена с рисунки хартия за писма и казала: