Средновековни китайски новели

Лю Ю-цю също й разказал всичко, което видял.

Това е то един да сънува, че отива някъде, а друг да го срещне там наяве.

През четвъртата година на Юанхъ Юан Вей-чжъ от Хънан, главен ревизор, беше пратен по служба на границата. Десетина дни след заминаването му аз, вторият от по-големите братя Лъ-тиен и Ли Шао-чжъ от Лунси се разхождахме заедно край река Цюйцзян. Стигнахме до будисткия манастир Цъън 75, обиколихме целия двор на монасите, бавихме се доста. Беше вече късно, когато стигнахме до жилището на Ли Шао-чжъ в Сюйсинли. Там наредихме да ни донесат вино и почнахме да пием. Беше много весело. По едно време брат ми остави чашата, дълго мълча, после каза:

— Вей-чжъ трябва да е стигнал в Лянчжъу 76.

И като взе това за тема, той написа на стената стихотворение, което гласеше:

Това беше на двадесет и първи. След десетина дни пристигна пратеник от Лянчжъу и ни донесе писмо от Юан Вей-чжъ. В края на писмото беше написано стихотворението „Записвам съня си“, което гласеше:

Денят и месецът съвпадаха напълно с деня и месеца на стихотворението, което бе съчинено по време на разходката в манастира.

Това е то един да върши нещо, а другият да сънува същото.

Към средата на Чжънюан Дъу Чжъ от Фуфън и Вей Сюн от Цзинчжао пътували заедно от Бо 78в Цин 79. Спрели да нощуват в странноприемницата при Тунгуан 80. През нощта Дъу Чжъ сънувал, че стига до храма Хуаюе и вижда там една врачка, черна и висока, със сини поли и бяла блуза. Тя ги посрещнала на пътя и ниско им се поклонила, после предложила на Дъу Чжъ да му погадае. Дъу Чжъ не могъл да откаже и се съгласил. Попитал я как се казва и тя отговорила, че е от рода Чжао. Когато се събудил, Дъу Чжъ разказал всичко на Вей Сюн. На другия ден, щом стигнали до храма, насреща им излязла врачка — също както в съня и по външност, и по държане, и по облекло. Дъу Чжъ погледнал Вей Сюн, казал: „Сънят ми го предсказа“ и заповядал на слугите да бръкнат в дисагите, да извадят две от навървените монети 81и да й ги дадат. Врачката плеснала с ръце, засмяла се и казала на приятелките си:

— Също както го сънувах!

Вей Сюн изумен я попитал какво значи това и тя отговорила:

— Сънувах нощес, че двама души пристигат откъм изток. На единия, с къса брада, аз врачувах и той ми даде две монети. Сутринта разказах всичко на приятелките си и ето че днес сънят ми се сбъдна.

Дъу Чжъ нарочно попитал врачката за името й. Нейните приятелки отговорили:

— Тя е от рода Чжао.

Всичко от началото до края съвпадало тъй, сякаш предварително било уговорено.

Това е то двама да се сънуват един друг.

Аз, Син-цзиен, ще кажа: като се почне от Чунцю и се стигне до книгите на философи и историци, за сънища се говори много, но такива три съня не са отбелязани. Сънищата на хората са несметни, но такива три съня не са се срещали. Възможно ли е те да са случайност? Или са предопределени? Не мога да кажа. Но днес записах тези истории, за да не се забравят.

Към средата на Чжънюан живеел младият Чжан, много кротък по характер, с изящни обноски и външност, със строги морални устои — не допускал нищо неблагоприлично. Понякога участвувал в разходки или гощавки, но сред шумното веселие, докато всички останали обръщали чаша след чаша, сякаш се страхували да не пропуснат нещо, Чжан ги следвал само привидно и никога не стигал до разпуснатост. Той бил на двадесет и три години, а още не знаел какво е жена. Онези, които знаели това, го разпитвали и той се оправдавал:

— Дън Ту-цзъ 82не е бил любител на женската красота, а е буйствувал свирепо. Аз съм истински любител на женската красота, но не ми се е случвало да срещна такава красота. Как да го обясня? Изобщо, когато срещна нещо необикновено, винаги се привързвам с цялото си сърце, а това значи, че не съм от ония безчувствени и равнодушни хора.

И на разпитващите им ставало ясно.

Не след дълго Чжан заминал за град Пу. На десетина ли източно от Пу имало будистки манастир, наречен „Всеобщо спасение“. Чжан отседнал там. Случило се така, че там била и една вдовица от рода Цуй, която се връщала в столицата Чанан и пътят й минавал през Пу. Тя също отседнала в този манастир. По баща вдовицата Цуй била от рода Чжън. Чжан също водел потеклото си от рода Чжън. Проследили роднинските си връзки — оказало се, че вдовицата му се пада леля по майка.