Скандинавска митология

— Затова пък аз мога да живея в Асгард. През деня, разбира се, ще си стоя вкъщи и само нощем ще излизам… Но тези неща не са толкова важни. Важното е, че съм богат. Имам много злато. А с помощта на моите знания скоро ще стана още по-богат. Така че на моята жена ще й завиждат.

Спорът продължил дълго. Накрая хитрецът успял все пак да убеди съпругата на Тор. Тя извикала Труд, и, без да поиска съгласието на Бога на гръмотевицата, казала й, че ще се омъжи за гнома.

Девойката се заляла в сълзи, като погледнала мъничкия си жених. Сторил й се много противен. Алвис пък от радост и гордост просто сияел. Останал целия ден у Сив, а вечерта се отправил към къщи, като обещал, че следващата нощ отново ще дойде, и Труд да не си ляга.

— Желая ти щастие! — казал Хеймдал. — Ала не е ли рано да се радваш? Тор не знае, че си се сватосал за дъщеря му.

— Той няма да наруши дадената от Сив дума и аз смело мога да се смятам за негов зет — отвърнал с пренебрежение гномът, побързал да си вземе довиждане с Пазителя на моста и весело продължил към своята страна.

Сутринта, след двубоя с Митгард, Тор се върнал в Асгард.

— Какво ново? — попитал той Хеймдал, който излязъл да го посрещне. — Не са ли идвали великаните към стените на Асгард?

— Великаните не, Тор, но затова пък идва един гном с име Алвис, който се сватоса за твоята дъщеря Труд.

От гняв Богът на гръмотевицата почервенял целият.

— Подиграваш ли се с мен? Как може дъщеря ми да се омъжи за някакъв си гном! Сив никога не би се съгласила…

— Тя се съгласи, Тор. Алвис успя някак да я уговори. Дори му даде дума и днес вечерта той отново ще се върне, за да види своята невяста.

— Днес той ще се върне да види своята невяста? — объркан, повторил Тор и се замислил. — Казваш, че бил мъдър, така ли?

— Мисли се за най-умното същество на света.

Богът на гръмотевицата се засмял.

— Хубаво. Аз лично ще го посрещна при Биврьост — спокойно изрекъл той и се прибрал в двореца.

Сив побързала да му разкаже как е сватосала Труд за гнома, който бил вещ във всичките науки и който бил толкова мъдър, колкото Один или Мимир.

— По-добър зет едва ли ще намерим, макар Труд нещо да не го хареса особено.

— С теб няма да споря. Дала си дума на Алвис — хубаво. Дадената дума не бива да се нарушава.

Тор казал тези думи и побързал да излезе, без да сподели със Сив намерението си да посрещне вечерта гнома лично.

Алвис побързал да извести цялата Свартлвхейм за женитбата си с дъщерята на Бога на гръмотевицата. Едва дочакал вечерта, и забързал към невястата си. Още първите звезди не били изгрели, и той бил при Биврьост.

— Хеймдал, Хеймдал! — завикал той. — Помогни ми да премина моста!

Мъдрият ас, който се забавлявал с дързостта на гнома, отново покорно изпълнил неговата молба. Когато се озовали в Асгард, тук го чакал Тор.

— Здравей, Алвис — изрекъл ласкаво Богът на гръмотевицата. — Кажи ми къде си се запътил?

— При твоята дъщеря, Тор — гномът веднага познал най-силния от асите по огромния ръст и мощното телосложение. Сив обеща да ми я даде за съпруга.

— Защо не. Съгласен съм с нея. Позволи ми обаче да проверя, дали наистина си толкова мъдър, колкото твърдиш.

От гордост гномът се издул. Не някой друг, а Богът на гръмотевицата разговарял с него като с равен.

— Питай ме за каквото пожелаеш и аз ще отговоря на всичките ти въпроси.

— Кажи ми какво знаеш за Асгард, Митгард, Ванхейм и Йотунхейм? За царството на огъня, за подземната страна на мъртвите, а също така за всички племена и народи, които живеят по Земята.

Алвис повече от два часа отговарял точно и изчерпателно на първия въпрос. И най-важното — не спирал дори да си помисли.

— Наистина знанията ти са големи — похвалил го Тор. — А сега ми разкажи за зверовете и птиците по Земята, за рибите, плаващи в морето и реките.

Алвис отговорил и на този въпрос. Но разказвал толкова дълго, че вече започнало да се развиделява.

— Действително си велик мъдрец! — произнесъл Богът на гръмотевицата и крадешком погледнал на изток. — За да ме убедиш съвсем, остана да ми изброиш всички звезди по небето, коя как се нарича, и ние утре ще отпразнуваме сватбата ти с моята дъщеря.

От тези думи на Алвис му се завъртяла главата. Забравил за надвисналата опасност и започнал да изрежда имената на звездите.

Ала не успял да каже половината, чуло се гръмкото цвилене на конете от колесницата на Сол. Първият ярък слънчев лъч се плъзнал по небето, паднал върху гнома и мигновено го превърнал в камък.