Скандинавска митология

— Аха! Така ли било! — подсмръкнала мнимата старица. — А от всички ли дървета и храсти в света взе клетва да не се докосват до Бога на пролетта?

Най-мъдрата от богините се замислила.

— На север от Митгард, в горите на Норвегия, видях малки зелени клонки от растение, което хората наричат имел. То беше толкова малко, че не можех да разговарям с него. После, когато порасне, ще го помоля да не погубва моя син.

Богът на огъня едва се сдържал да не извика от радост. Побързал да напусне двореца на Один, хвърлил женските дрехи, нахлузил на краката си крилатите сандали и се запътил към Норвегия. През това време клонката имел била пораснала и станала колкото ръка дебела. Локи я откъснал, издялкал от нея стрела и се върнал в Асгард.

Боговете продължавали да изпитват Балдр в полето. Само слепият Хьод стоял встрани и слушал какво правят неговите братя.

— Защо и ти не стреляш по Бога на пролетта? — обърнал се Локи към него.

— Подиграваш се с мен, нали? Сякаш не знаеш, че съм сляп? — отвърнал му Хьод.

— Това, уверявам те, не ти пречи да си също толкова добър воин, колкото и останалите — възкликнал Богът на огъня. — Не им отстъпвай и стреляй. Ето ти лък и стрела. Аз ще те обърна с лице към Балдр и ще насоча ръката ти.

Локи подал на слепия лъка и стрелата, която направил от клонката имел.

Хьод не подозирал коварството. Обтегнал ръка и стрелял в посоката, която му показал Локи. В същия миг Балдр надал вик и паднал мъртъв на земята. Стрелата на Хьод го била пронизала в сърцето.

От мъка асите заскубали косите си. А Локи затреперил от страх. Боял се, че Хьод ще го издаде. Ала той дори не успял да си отвори устата в своя защита. Вали, неговият брат, вбесен от постъпката му, без да го пита кой е сложил смъртоносното оръжие в ръката му, веднага на същото място го съсякъл с меча си. И този път коварният ас избегнал справедливото наказание.

На погребението на Балдр се стекли не само асите, ваните, валкириите и елфите, но и много от жителите на Йотунхейм. Даже те, най-злите врагове на Асгард и Митгард жалеели този, който през живота си не е сторил зло никому. Най-много, естествено, тъгували Один и Фриг.

На огромния кораб Хрингхорн бил стъкнат погребалният огън. В него лежали телата на Бога на пролетта и неговата съпруга Нана, която не могла да понесе гибелта му и в същия ден починала от мъка. После качили на кораба и жребеца на Балдр, оседлан, богато украсен със злато. Один сложил на пръста на умрелия си син пръстена Драупнир и му прошепнал няколко думи. Тях никой не ги е чул, но навярно били думи за утешение. Неслучайно норната Скулд му обещала, че Балдр няма вечно да живее в царството на мъртвите.

Оставало да разпалят огъня и да спуснат в морето кораба. Но той се оказал толкова тежък, че никой от боговете, даже и Тор, не могъл да го помръдне от мястото му.

Като видял това, един от великаните изрекъл:

— В горите на Йотунхейм живее великанката Хюрокин, която има сила за стотина от най-силните мъже на нашата страна. Изпратете да я повикат и тя ще ви помогне.

Боговете се вслушали в съвета му и не след дълго Хюрокин се появила, яхнала исполински сив вълк, в устата на който вместо юзда имало отровна змия.

Тор неволно хванал Мьолнир, като я видял, но Один спрял ръката му.

— Смъртта примирява всички. Защо да убиваме този, който иска да ни помогне.

— Няма сред жителите на Йотунхейм някой, към когото да се обърна за помощ — измърморил Богът на гръмотевицата и за всеки случай сложил оръжието си така, че да му е подръка.

Великанката Хюрокин хванала Хрингхорн за носа и с лекота го пуснала във водата. Асите запалили огъня и, подхванат от ветровете, корабът заплувал по вълните.

— А сега, аси, слушайте ме! — промълвила Фриг и избърсала сълзите си. — Който от вас реши да отиде при Хел и да й предложи каквото тя поиска за откуп на Балдр, то ще му дам, каквото пожелае. Може би дъщерята на Локи ще се съгласи да пусне сина ми заради злато или други скъпоценности.

— Аз ще отида! — рекъл най-младият син на Один, Хермод, юноша, едва навършил осемнадесет години. — Нека някой от вас да ми даде коня си?

— Вземи Слейпнир, сине — казал Один, — с него най-бързо ще отидеш до Хел и ще ми донесеш вестта за Балдр. А сега трябва да бързаш, защото сенките се движат по-бързо от живите същества.

Девет дни и девет нощи без отдих препускал Хермод през подземните пещери и коридори на Сварталвхейм, докато не достигнал реката Хьол, която отделяла Страната на мъртвите от Страната на живите. През нея бил прехвърлен дълъг златен мост, който охранявала вярната прислужница на Хел — великанката Модгуд.