Скандинавска митология

Така Тор, без да наруши дадената от Сив клетва, съумял да избави своята дъщеря от неприятния за нея и него жених. И доказал на света, че понякога хитростта струва повече от мъдростта. Както е казано: „И най-умният си е малко прост.“

Минали векове. Както преди Один управлявал света, както преди Тор защитавал Асгард и Митгард от нападенията на великаните. Както преди вълшебната кошница на Идун била пълна с чудните ябълки, даряващи младостта и силата на асите. Никога боговете не били така весели и щастливи.

Но ето че лоши сънища започнали да преследват кроткия и добър Балдр. Все по-често нощем сънувал как се разделя със светлата страна на боговете и се спуска в мрачното подземно царство на Хел. Сърцето му все по-често се свивало в тежко предчувствие за близката смърт. Това го превърнало от весел и безгрижен ас в тъжен и замислен. Разтревоженият Один се отправил в Йотунхейм, за да се посъветва с Мимир. И неговият отговор бил страшен.

— Балдр скоро ще умре, Один. Неговата смърт с нищо не може да бъде предотвратена, както с нищо не може да се предотврати и смъртта на останалите богове, когато настъпи техният час.

— Всеки е със своята съдба, Один, и да се изменя тя, не е дори и по твоите сили.

От Мимир най-старият от асите отишъл при норните. Те го посрещнали сурово и намръщено.

— За участта на сина си ти скърбиш, а не разбираш, че денят не е далече, когато с живота и ти ще се разделиш — казала Урд.

— Дънерът на ясена Игдрасил вече е изгнил, трепери световното дърво, животът на което ще свърши заедно с твоя. Слушай — скърцане със зъби! В царството на Хел живее чудовищният дракон Нидхьог и на дървото корените той гризе. Години работата му ще продължи, но някога и тя ще завърши.

— От свещения извор Урд поливаме Игдрасил всеки ден, за да лекуваме неговата рана. Така известно време животът на ясена ще продължи, но да го спасим не можем. Както ти не можеш да спасиш живота на Балдр — добавила Верданди.

— Почакай, Один — рекла Скулд, като видяла главата му да се отпуска от отчаяние към гърдите. — И ме изслушай. Няма Балдр вечно в Хел да живее. Той невинен и чист е, за да остане навеки в страшната Страна на мрака. Това нека да те утеши. Нищо няма повече да кажа…

От този ден сякаш черна мъгла паднала над Асгард. Думите на Мимир и пророчеството на норните прекратили пировете и веселията. Асите заоплаквали съдбата на своя лъчезарен бог и само Фриг единствена се надявала да спаси сина си.

— Той няма да умре — казвала тя и обикаляла Асгард и Митгард, Нифелхейм и Йотунхейм, Страната на гномите и Страната на елфите. Взела клетва от металите, от всеки камък, от всяко растение, от всеки звяр, птица и риба, че никой от тях няма да причини вреда на Балдр.

— Утешете се и забравете за мъката си. Не може да загине онзи, който нищо не може да убие — казала тя на асите, когато се върнала.

Боговете се зарадвали и започнали да славословят Фриг. Дори Один се удивил от прозорливостта и мъдростта на своята съпруга. Балдр също забравил за сънищата си и помолил боговете да проверят неговата неуязвимост.

Те веднага се съгласили. Излезли в полето до един и започнали да хвърлят по него камъни, да стрелят с лък, да мятат копия и да го нападат с мечове.

В отговор Балдр им се смеел. Дървото, камъните и желязото твърдо спазвали дадената пред Фриг клетва и даже не се докосвали до кожата му.

— Ти повече от нищо не бива да се боиш — казал му Хеймдал. — От днес нататък можеш да се сражаваш с всеки враг.

— Не искам да воювам с никого — разсмял се Балдр. — Но безкрайно се радвам, че ще остана с вас в Асгард и няма да отида под земята при мъртвите.

Като виждал сияещото му лице, Локи се мръщел сърдито. Още повече го засегнали думите. Отдавна той завиждал на добрия Бог на пролетта, а сега, когато той станал неуязвим, завистта му се превърнала в злоба.

„Рано е да се радва. Мимир и норните не са могли да сгрешат“ — злорадо си помислил Локи. Превърнал се в бедна старица и тръгнал към Фриг.

— О, велика богиньо, знаеш ли сега какво правят твоите синове! — възкликнал той, като влязъл при нея. — Кой знае защо са се разгневили на красивия Балдр и се мъчат да го убият с камъни, стрели, копия и мечове.

— Не се страхувай, бабке! — засмяла се Фриг. Била толкова радостна, че съвсем забравила да я попита за името и как е влязла в Асгард. — Балдр е неуязвим. Нищо не ще може да го нарани. Иначе металите, дърветата, животните и камъните биха нарушили дадената пред мен клетва.