Скандинавска митология

— Кой си пък ти, младежо — запитала тя Хермод, когато той, без да се бави, преминал през моста. — Само вчера през моста минаха петстотин воини, а той трепереше по-слабо, отколкото под теб. Никога в Страната на мъртвите не съм виждала такива румени бузи.

— Аз не съм сянка, Модгуд, а пратеник на боговете. Отивам при Хел, за да й предложа откуп за моя брат Балдр.

— Два дни минаха, откакто той премина оттук, смели младежо… и ако искаш да го видиш, тръгни на север. Там под Нифелхейм е дворецът на нашата повелителка. Ала се пази — назад едва ли ще се върнеш.

Хермод не отговорил. Запрепускал в указаната посока и на десетия ден видял голям замък, заобиколен отвсякъде с висока желязна решетка, върховете на която се губели в мрака.

Юношата слязъл и по-здраво затегнал такъмите на осмоногия жребец, после го яхнал и дръпнал с всичка сила поводите. Като птица се извисил във въздуха Слейпнир и леко се прехвърлил през решетката. Скоро спрели пред вратите на замъка на най-голямата от дъщерите на Локи.

Много векове минали оттогава, когато боговете я изпратили тук да управлява над страната на мъртвите. За това време тя станала толкова огромна и могъща, че Хермод, който я виждал за първи път, доста се уплашил.

Даже Хюрокин била по-слаба и по-ниска от нея.

Отдясно на властелинката на почетното място седели Балдр, до него — Нани и Хьод, а от лявата страна — Хрунгнир, Хейрьод и другите, сразени от Тор, великани.

— Как те наричат, дръзки младежо? И кой си ти, който си се осмелил да се срещнеш с мен по-рано, преди тялото ти да са го погълнали огънят или земята? — сърдито го изгледала Хел. — И знаеш ли ти, че връщане оттук назад няма?

— Аз съм най-младият син на Один — Хермод, и брат на Балдр, Хел — отвърнал юношата, като сподавил страха си. — Асите ме изпратиха при теб с поръчение да пуснеш обратно Балдр, за което ще ти дадат какъвто поискаш откуп.

Хел така се разсмяла, че уплашила още повече и без това уплашения Хермод.

— Злато имам, колкото поискаш, а какъв друг откуп асите могат да ми дадат? — казала тя. — Не, младежо, нищо не ми трябва. Ала аз не съм чак толкова зла, колкото боговете си мислят. Нека те обходят целия свят и, ако видят, че всичко живо и мъртво плаче и тъгува по Балдр, тогава се върни при мен и аз ще ти дам твоя брат.

— Хайде върви. Ти ще се първият, който е напуснал моето кралство.

Юношата се наканил да тръгва, но гласът на Балдр го спрял.

— Чакай, Хермод. Вземи пръстена Драупнир и го върни на Один. Това ще бъде доказателство, че сме се видели.

— А от мен предай тази кърпа за глава — казала Нани. Свалила я и му я дала. — Прощавай! Може би скоро няма да се видим!

— И кажи на асите, че аз не съм виновен за смъртта на Балдр! — тихо добавил Хьод. — Няма да издам убиеца. Скоро той сам ще го направи.

Разбрали условията на Хел, боговете веднага се разпръснали из всички краища на света. Колкото повече обикаляли, толкова повече се радвали. Всичко живо и мъртво, което срещнали, плачело и тъгувало за Балдр. Плачели гномите и елфите, зверовете в горите, великаните, птиците в небето. Плачели цветята, дърветата, камъните, покрити с влага…

Плачела и самата земя, студена и мокра, несгрята от топлия дъх на Бога на пролетта.

Само един-единствен не плачел и не тъгувал Локи. Той обмислял как да излъже асите и те завинаги да оставят Балдр при Хел. И му хрумнало нещо.

Когато боговете се връщали обратно в Асгард, в една от пещерите на Йотунхейм намерили великанка, която весело се усмихнала, като ги видяла.

— Ти не тъгуваш ли за Балдр? — попитали ужасени боговете.

— Защо да плача за него? — засмяла се великанката. — Казвам се Тьок, Благодарност. А вие знаете, че за доброто винаги се заплаща със зло. Нека Балдр остане при Хел. Той не ми е необходим.

Едва изрекла тези думи, и изчезнала. Тор после я търсил дълго, но така и не успял да я намери. А да се досети, че тази великанка бил Локи, нямало как. Ето защо и досега Балдр живее при Хел.

Както Один бил повелител на света, Ньорд на ветровете, Тор на силните урагани и бури, така могъщият бог Егир и съпругата му, богиня Ран, властвали над морските простори и безкрайните глъбини. Те не били от рода на асите и не живеели в Асгард, но също водели непрекъсната война с хримтурсите, които се стремели да сковат във вечни ледове Световното море. В тази борба често им помагал и Богът на гръмотевицата.

На един от островите на юг от Митгард Егир си построил прекрасен дворец, а под него — огромна изба, в която лежали телата на удавените хора. Там ги събирала богинята Ран. Тя хвърляла в морето огромната си мрежа и с нея събирала всички потънали и удавени, за да не се носят телата им просто така из безбрежните води.