Скандинавска митология

— Замълчи! — креснал Тюр и станал от мястото си. — Как смееш да разговаряш така с най-стария и най-мъдрия от нас! Замълчи или скъпо ще ми платиш за всяка своя дума!

— Я си спомни по-добре за ръката, която моят син ти откъсна, и престани да ме заплашваш, за да не загубиш и другата! — презрително го изгледал Локи.

— Върни се вкъщи и се успокой, Локи — кротко го посъветвал Ньорд. — После ще съжаляваш за това, което тук си изрекъл.

— Никъде няма да вървя! — Богът на огъня седнал на мястото си. — Ти, Ньорд, си наш заложник и нямаш право така да разговаряш с мен!

— Дори мъжът ми да е заложник, но затова пък не е ходил цяла година в образа на кобила и не е раждал жребчета… Върви си, Локи! Боговете те изгониха и нямаш тук повече работа! — намесила се Скади.

— Ти говориш така, защото заради мен загина твоят баща, Скади! — захилил се Локи. — Но аз не се боя от теб, нито пък от боговете и ще остана!

— Ще се наложи да си отидеш. Ето, чуваш ли? Гърми се. Значи Тор се връща. Бягай, докато не е станало късно — намесил се Хеймдал.

— Ако ни съпровождаше в Йотунхейм, щеше и ти да видиш прехваления Бог на гръмотевицата как се криеше в ръкавицата на Скрюмир, и сега нямаше да ме плашиш с него.

В този миг на прага застанал Тор. Бил чул последните думи на Локи и треперел от гняв.

— Върви си, Локи! Бързо си върви, иначе моят Мьолнир ще затвори устата ти навеки! — проехтял гласът му.

— Ще си отида! — спокойно изрекъл Локи. — Ще си отида, защото зная, че в битка никой не може да ти устои…

Локи станал и доближил вратата.

— Все пак още не съм ви казал това, което исках. Трябва да знаете, че Балдр загина заради мен и аз съм причината да не се върне от Хел. Аз сложих в ръката на Хьод лъка и стрелата от имел и в образа на великанката Тьок не исках да плача за него. Прощавайте!

Хукнал да бяга, преди думите да достигнат до поразените от гняв и ужас аси. Те веднага скочили и го подгонили, но той изчезнал от очите им. Къде ли не го търсили асите, ала без успех. Но, както е казано — „Хитростта винаги сама си готви гибелта!“.

Локи дотичал до първата, изпречила се пред очите му, река, превърнал се в риба и се метнал във водата. Няколко дни плувал свободно. Страхувал се да се покаже на повърхността. После се замислил какво да прави по-нататък.

„Тук, разбира се, асите няма да ме намерят — говорел на себе си той. — Но не мога да остана завинаги риба. Какво ще стане, ако се добера до Йотунхейм при великаните? Те дали ще ми помогнат, или ще ме скрият в някоя пещера? Сигурно. Те са врагове на асите. А аз за благодарност ще ги науча как да победят Тор и да завладеят Асгард.“

Решил, че няма по-добър изход от този. Локи излязъл от реката, върнал предишния си образ и се приготвил да отиде в страната на великаните. Забравил обаче най-важното — Один.

От своя трон в Асгард Владетелят на света веднага зърнал Бога на огъня и го показал на асите. На лукавия бог още веднъж се наложило да се превърне в риба и да се скрие във водата. Ала сега боговете знаели къде да го търсят.

Взели от богинята Ран мрежата и преградили с нея реката при устието. Бавно започнали да я движат срещу течението. Стигнали до един висок водопад. Там я извадили, но вътре нямало нищо освен много обикновена риба.

— Локи е легнал на дъното между камъните и мрежата е преминала над него! — досетил се Хеймдал. — Трябва да превържем на долния й край някаква тежест и тогава няма да ни избяга.

Боговете послушали съвета му, пуснали пак мрежата и я затеглили по течението този път.

Локи видял, че няма да може да се прикрие на дъното и с всички сили заплувал към морето. Достигнал солените води и се сетил за чудовищните хищни риби, които живеят в него и на които нищо не им струвало да го изядат.

„По-добре ще е да остана в реката“ — казал си той. Почакал боговете да приближат мрежата, засилил се и прескочил горния й край.

— Можете да ме ловите колкото си искате, ала аз няма да ви се дам! — извикал им той и се спуснал на дъното.

— Чакайте! — казал на отчаяните от несполуката аси Тор. — Вие теглете пак мрежата, а аз ще застана на средата на реката. Да видим как ще ни излъже сега.

Без да подозира надвисналата над главата си опасност, искрено зарадван, че е накарал измъчените и уморени богове за трети път да теглят тежката мрежа, Локи чакал с нетърпение да се приближат и пак да повтори скока си. Ала той се оказал последен за него. Могъщата ръка на Бога на гръмотевицата го хванала във въздуха и, както и да се съпротивлявал, не успял да се освободи.