Скандинавска митология

Хримтурсът бързо напуснал пещерата.

— Отиде да вика за помощ ледените великани — казала старицата на боговете. — Взимайте по-скоро котела и да ви няма.

Тюр хванал за ръба котела, но не успял дори да го помръдне.

— Няма да можем, Тор! Тежък е много.

— Върви напред. Аз ще изпълня последното условие.

Тор се навел, сложил котела на плещите си, изтичал до колесницата си и го натоварил в нея.

— Да вървим бързо, че после да не стане късно — извикал той на Тюр.

Хюмир никъде не се виждал. Ала едва се били отдалечили на стотина крачки от пещерата, отдясно и отляво из теснините се показали огромни тълпи от ледени великани, въоръжени с боздугани и камъни.

Котелът наистина бил доста тежък и Тангиостър и Тангриснир не можели да препускат бързо. Хримтурсите започнали да ги настигат.

Тогава Тор се изправил в цял ръст и метнал Мьолнир по най-близкия великан. Великанът паднал разполовен, ала останалите не спрели.

Втори път светнал във въздуха Мьолнир — втори исполин паднал, но и това не помогнало. Никога досега не се налагало на Бога на гръмотевицата да се сражава едновременно с толкова врагове, а и никога великаните не се сражавали така храбро.

Камъните, които хвърляли, падали като дъжд около колесницата, а някои глухо удряли котела, зад който се прикривали асите. Но и ръцете на Тор били неуморими. При всяко мятане на Мьолнир падал по един от хримтурсите.

Колко загинали в тази с нищо непредизвикана битка, никой не знае. Ала когато Тангиостър и Тангриснир успели да извлекат колесницата към облаците, над морето, заснеженото поле на Нифелхейм било покрито с огромни ледени могили. Това били късовете от телата на ледените великани.

Те и досега се намират там. Който рискува да отиде толкова далеч на север, може да ги види със собствените си очи.

Пирът продължил у Егир до самата зима. Тор се страхувал, че в негово отсъствие хримтурсите ще завладеят Асгард и Митгард, и се завърнал по границата на изток. Всички други аси и елфи останали в двореца на Повелителя на моретата. Пиели бира от донесения от боговете котел и слушали Браги, който разказвал на Егир многобройните истории за подвизите на боговете.

Слугите на морския бог Фимафенг и Елдир били много сръчни и така добре сервирали на гостите, че бирата сякаш само се преливала от котела в чашите. Тяхното изкуство предизвикало възхищение у асите, които ги обсипвали с похвали.

Това веднага предизвикало завистливия Бог на огъня да кипне от злоба. Понеже бил опиянен от изпитата бира, не могъл да се сдържи и, когато Фимафенг, без да иска, го закачил за лакътя, с един удар на меча си го съсякъл.

Асите възмутено скочили от местата си.

— Заслужаваш наказание, Локи! — казал Один. — От уважение към стопанина няма да проливаме в дома му твоята кръв. Махай се и повече да не си се върнал тук!

Гневът на боговете изплашил Локи и той излязъл. Бродил дълго около двореца на Егир, но злобата му не намалявала, а напротив, нараствала с всяка минута. И когато до него достигнали гласът на Браги и веселият смях на боговете — не издържал. Отново се промъкнал в залата за пиршеството.

— Напразно си се върнал, Локи — опитал се да го спре Елдир, когото срещнал по пътя си. — Боговете са ти ужасно сърдити и те моля не ги разгневявай още повече.

— Не се боя от нищо! — отвърнал гордо Богът на огъня. — Виж само как ще им разваля веселбата.

— Ох, бедата не минава без теб! — промълвил верният слуга на Егир и се оттеглил.

Локи влязъл смело в залата. Като го съзрял, Богът на поетите и скалдите млъкнал веднага, гостите престанали да се смеят.

— Защо не разказваш по-нататък, Браги? — попитал Локи и приближил дръзко към масата. — Или се изплаши от мен? Зная, че умееш да говориш, ала от битки и сражения се боиш, защото си страхливец.

— Когато излезем оттук ще ти покажа кой е страхливец! — почервенял от гняв Браги.

— Престанете да се карате в чужд дом! Браги, мълчи! — казал сурово Один. — Ти сигурно си загубил разсъдък, Локи, ако си се върнал, за да подхващаш с нас кавга!

— Бих послушал и теб, Один, ако ти беше действително мъдър и справедлив, ала ти не си по-добър от всички нас — насмешливо го изгледал Богът на огъня. — Я си спомни колко пъти си нарушавал своите клетви и обещания! Спомни си колко пъти си решавал спорове между хората и си присъждал присъда и победа не на този, който е достоен, а на този, който на теб ти харесва! Ти пръв проля кръвта на ваните, ти излъга Тунльод и открадна от него поетическия мед… Не, Один, повече за нищо няма да те слушам!