— Радвайте се, богове! Димът се разсея и виждам, че на небето пак засия Слънцето, по-ярко и красиво от старото. Асгард, Митгард, Йотунхейм вече ги няма, няма ги и страните на гномите и елфите. Само Световното море с шум плъзга своите вълни от север на юг, от изток на запад.
Освен морето и Слънцето аз виждам още — горе високо в небето, там, където по-рано се намирала Асгард, малко по-високо, — виждам мълчаливия Видар, храбрия Вали, могъщите Магни и Моди и ловкия Улр. Те са останали живи. С тях са Балдр и Хьод, които успели да избягат от царството на Хел. На пояса на Магни е Мьолнир, чукът на знаменития му баща. Младите богове разговарят, припомнят си подвизите от миналите векове и строят за себе си нова страна. А под тях земята отново излиза от глъбините на Световното море. Цялата е зелена и покрита с чудни гори, градини, пасбища и ниви. Ето и хората. Те вече не мислят за богатства. Блясъкът на златото вече не ги заслепява. Не воюват един с друг и живеят безбрежно и щастливо…
Пророчицата пак замълчала.
— Кога ще се случи всичко това, Вьолва? — попитал заради всички Один.
— Мога да ти отговоря, че ще се случи! — отвърнала тя.
И боговете неволно повторили след нея.
— Ще се случи!
Ето какво разказали боговете на шведския крал. Тук завършва техният разказ.
Гюлви обаче не е единственият, на когото те го разказали и който се е срещал с тях. В миналите години, небесните жители нерядко слизали сред хората. Слизал сред тях и Богът на поетите Браги. Като обикновен странник той обикалял градове и села и през дългите зимни нощи пред горещия огън в огнищата разказвал тези истории. Много от тях останали в паметта на хората, други били записани с особени рунически букви, които, както казват, самите богове измислили.
Ала не всичко, което Браги разказал, могло да се запомни и запише. Това, което останало, го помни историята и го предава на хората късче по късче, а за нас остава да се замислим над нейните думи.
$id = 8141
$source = Моята библиотека
Домашна бира — Бел.ред.
Аед, гуслар в българския вариант. — Бел.ред.