Скандинавска митология

„Скандинавска митология“ е преразказ на две от съкровищата на световната култура „Старата Еда“ и „Младата Еда“. Заглавия, които сигурно няма да говорят нищо на мнозина. Истина, която със съжаление трябва да признаем. Много неща от световната литературна съкровищница мимоходом са се приплъзнали покрай родната ни култура, окована доскоро от низшите духом.

„Старата Еда“ е литературен паметник, чиито корени се губят в дълбока древност. В нея са отразени не само епохата на викингите, но и събития, предания, обичаи, имена и митове от много по-дълбоко минало, когато се е формирала индоевропейската езикова общност. Ето защо за тази книга се пишат и изказват напълно противоположни мнения. От една страна, тя е свят на ярка фантастика, където сред мълниите в небето летят валкирии; невиждани дракони пазят по-стари от самите тях съкровища; боговете се месят в делата на хората — свят, изграден от тялото на великан, и обречен да загине в последната битка на боговете с чудовищата.

— От друга — „Старата Еда“ е свят на обективната действителност. Свят с точни, резки очертания, в който преживяното от боговете се описва чрез непосредствено действие и лаконични изказвания. Свят, в който боговете са надарени с човешки слабости и пороци, свят на песимистичен морал, неосветен от някакви свръхестествени авторитети.

Заедно с казаното по-горе „Старата Еда“ е и чисто исландски паметник на културата, защото е създадена на исландска земя, на език, който не се е променил и до наше време.

„Младата Еда“ също е създадена в Исландия — през 1222 — 1225 г. от исландския учен и поет Снори Стурлусон. Първоначалната й форма е неизвестна. Ръкописите на „Младата Еда“, или, както е прието да се нарича, „Снора Еда“ по името на автора й обикновено са преписи и между тях има немалко различия. За най-добър и най-пълен се смята Арнамагнеанският препис от 1350 г.

Съвременната наука определя „Младата Еда“ като синтезиран преразказ на „Старата Еда“, примесен с елементи от недостигнала до нас от други писмени паметници езическа митология, и като някакъв своеобразен учебник по поетическо изкуство… Всъщност спорът какво точно е „Младата Еда“ продължава и до днес, така че, каквото и да се твърди, след време може да излезе просто излишно разточителство на слова и разход на хартия.

Неумиращите думи на „Старата Еда“ и „Младата Еда“ са преразказани на много от езиците на света. Именно преразказани, а не преведени, което се дължи на изключителните трудности при превода. У нас също има няколко подобни преразказа. Няма да ги изброяваме. За жалост нито един от тях не дава правилна представа за светогледа на древните жители на Скандинавия. И, което е по-важно — нито един от авторите им не споменава, че СКАНДИНАВСКАТА МИТОЛОГИЯ Е ПРЯКО СВЪРЗАНА С ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ…

Ето какво твърди самият Снори Стурлусон в „Пролог“ към „Младата Еда“:

„Близо до средата на Земята бил построен град с велика слава. Наричали го тогава Троя, а сега Страна на Турките. Този град, много по-голям от другите, бил построен с типичните за онова време пищност и вещина.

Градът имал един върховен владетел и дванадесет области. Всяка област имала управител, който по своите качества превъзхождал всички живели дотогава хора по Земята.

Един от тези управители в Троя наричали Мунон или Мнемон. Той бил женен за дъщерята на върховния владетел Приам, която наричали Троан. Троан и Мнемон имали син с име Трор, който ние наричаме Тор. Тор се възпитавал в Тракия у херцога с име Лорикус. Когато станал на десет зими, той започнал да носи оръжието на своя баща и се отличавал от другите с красотата си и със златната си коса. На дванадесет години бил в пълната си сила — без усилие повдигал от земята десет мечи кожи. Тогава той убил своя възпитател Аорикус и жена му Лора, или Хлора, и завладял тяхното царство Тракия. Ние го наричаме Трудхейм.“ (Жилището на Силата).

Не е известен изворът, от който той е черпил сведенията за отдалечения на толкова голямо разстояние от Исландия Балкански полуостров. Някои исторически съчинения предават факти, според които вероятните прадеди на скандинавските народи в края на първото хилядолетие преди новата ера и в началото на новата заедно с живеещите около Стара планина траки са извършвали нападения над Делфийското светилище.

Допустима е хипотезата, че при тези нападения е отвлечена Прорицателката на светилището — Сибила (от гр. Сивила). Възможни са и други хипотези.