Скандинавска митология

Все пак в тъмнината на миналото съществуват проблясъци на светлина. За тях говори самият Снори Стурлусон и е доста чудно защо учените не са обърнали внимание на думите му.

„След завладяването на Страната на саксите, франките и готите Один се отправил на север към днешна Швеция. Името на шведския владетел било Гюлви и, когато той узнал, че хората на Один наричали себе си аси и идвали от Азия, посрещнал ги с почести на границата и им дал правото да властват над неговия народ. С идването им настъпило невиждано благоденствие. Навсякъде, където преминавали асите, било така.

Один харесал земите на Швеция и издигнал град, който подобно на Троя разделил на дванадесет области. С течение на времето асите взимали за жени местни девойки и скоро техният език станал езикът на всички северни народи. Но не само езикът води началото си от асите, а и всички наименования на местности, реки, планини и езера. И в Англия има земи, чиито имена не произхождат от английски език, а от друг.“

Колкото и странно да звучи, и в нашата страна е същото. Много от имената на реките, планините и местностите нямат български езиков произход. Повечето безспорно са от тракийски, но за други точно определение няма. Например местностите около т.нар. „Ситовски надпис“ до село Ситово в Родопите, като Щутгард, Утгард и др., които, съгласете се, звучат малко странно на фона на „Скандинавска митология“ в ръцете Ви…

От Издателя

В началото нямало нищо — нито земя, нито небе, нито пясък, нито хладни вълни. Съществувала една огромна бездна Хинунгагап. На север от нея лежало царството на мъглите — Нифелхейм, а на юг — царството на огъня Муспелхейм.

Тихо, светло и горещо било в Муспелхейм. Толкова горещо, че освен децата на тази страна — огнените великани — никой не може да живее в нея. В Нифелхейм пък обратно — там господствали вечният студ и мрак.

Но изведнъж в това царство на мъглите бликнал изворът Хвергелмир. Дванадесет мощни реки взели от него своето начало и стремително се понесли на юг, където паднали в Хинунгагап. Жестокият студ на царството на мъглите превръщал водите им в лед, ала Хвергелмир не пресъхвал. Ледовете нараствали и все повече и повече се придвижвали към Муспелхейм. Накрая се приближили дотолкова, че от топлината на Царството на огъня започнали да се топят. Излитащите от Муспелхейм искри се смесили с разтопения лед и му вдъхнали живот. Тогава от бездната Хинунгагап се изправила исполинска фигура. Това бил великият Имир, първото живо същество на света.

В този ден изпод лявата ръка на Имир се появили момченце и момиченце, а от краката му се родил шестглавият великан Трудгелмир. Така от него било положено началото на рода на великаните — хримтурси, — жестоки и коварни, както леда и пламъка, които ги създали.

Заедно с великаните от разтопения лед се появила и кравата Аудумла. Четири млечни реки потекли от цицките на нейното виме. Те именно давали храната на Имир и неговите деца. Пасбища още нямало, естествено, и Аудумла облизвала солените грамади.

Към края на първия ден на върха на една от тези грамади се появили коси, на другия ден — цяла глава, а на края на третия оттам изскочил гигантът Бури. Синът на Бури — Бор, взел за жена великанката Беслу, която му родила трима синове — богове: Один, Вили и Ве.

На братята богове току-що създаденият свят не им харесал. Не можели да понасят и господството на жестокия Имир. Скоро те въстанали против първия от великаните и подир дълга и жестока битка го убили. Рукналата от раните на огромния Имир кръв удавила всички други великани и кравата Аудумла. Само един от внуците на Имир — Бергелмир, успял да построи лодка и да се спаси заедно със съпругата си.

Вече никой не пречел на боговете да създават по свое желание света. От тялото на Имир те изработили Земята във вид на плосък кръг, положили я в средата на огромното Световно море, което се образувало от неговата кръв. Нарекли я Митгард, което ще рече Средна страна. След това те взели черепа на Имир и от него направили небесния свод. От косите му — планините. От костите — дърветата. От зъбите — камъните. А от мозъка му — облаците.

Всеки от четирите ъгъла на небесния свод боговете завили във формата на рог и във всеки рог сложили вятър: в северния — Нордри, в южния — Судри, в западния — Вестри и в източния — Аустри.

От искрите, излетели от Муспелхейм, направили звездите и с тях украсили небесния свод. Едната част закрепили неподвижно, другите, за да знаят винаги времето, сложили така, че да се движат в кръг, който обхождали за година.