Скандинавска митология

На Мани също дали колесница. С нея той трябвало да вози през цялата нощ Луната.

И досега братът и сестрата вярно служат на хората и осветяват Земята — тя през деня, той през нощта. По полетата зрее весело пшеницата, в градините се наливат със сладък сок плодовете и вече никой не помни времето, когато по света господствал мрак и нямало светлина.

От деня, когато на небето се запалило Слънцето, животът на Земята станал радостен и весел. Хората се трудели мирно по своите ниви, всички били доволни, никой не искал да бъде по-знатен и по-богат от другите. Боговете в тези времена често напускали Асгард и странствали по света. Те научили хората да копаят земята и да извличат от нея рудата. Те създали първата наковалня и първия чук. Първите клещи също били създадени от тях. С помощта им били направени останалите инструменти и оръдия на труда. Тогава нямало войни, грабежи и клетвопрестъпления. В планините се добивало много злато, но никой не го продавал, нито трупал, а от него изработвали домашни съдове и пособия. Ето защо този век се наричал златен.

Един ден Один, Вили и Ве търсили желязна руда. Неочаквано в земята намерили червеи, които незнайно защо се впили в месото на Имир. Боговете се замислили неволно. Гледали невзрачните същества и се чудели какво да направят с тях.

— Какво ще правим с тях, братя? — произнесъл накрая Ве. — Населихме света и си мисля, че такива създания не са нужни никому. Може би трябва просто да ги унищожим?

— Не бързай. Ние населихме повърхността на Земята, ала за нейните недра забравихме — възразил му Один. — Хайде от тези червеи да създадем малки човечета — гноми, или черни елфи и да им дадем да властват над подземното царство, което ще се казва Сварталвхейм, т.е. Страната на черните елфи.

— А ако им омръзне да живеят там и поискат да излязат навън, към светлината и слънцето? — попитал Вили.

— Ако им омръзне, братко — успокоил го Один, — ще направим така, че слънчевите лъчи да ги превръщат веднага в камък. И ако те го знаят, завинаги ще останат да живеят под земята.

— Е, ако всичко стане така, както казваш, съгласен съм с теб — казал Ве. — Но ние, мисля, забравихме не само земните недра, забравихме и въздуха? Хайде да превърнем едни от червеите в черни елфи, в гноми, както Один рече, а от другите да създадем светлите елфи и с тях да населим въздуха между Земята и Асгард. Тяхната страна да наречем Льосалвхейм, или Страната на светлите елфи.

Така и станало.

Черните елфи, наричани гноми, скоро станали изкусни майстори. Никой по-добре от тях не умеел да обработва скъпоценните камъни и металите и, както по-късно ще разберете, самите богове нерядко се обръщали към тях за помощ.

Светлите елфи пък се научили да отглеждат най-красивите и най-ароматните цветя. Оттогава всяка година покриват с тях Земята, за да е тя по-хубава и още по-прекрасна.

Безгрижно и щастливо живели хората през златния век. Но той дълго не продължил. От изток, от страната на великаните, пристигнали в Митгард три жени. Едната — стара и сбръчкана, казвали й Урд (Минало), другата — на средна възраст, казвали й Верданди (Настояще), третата — почти девойка, наричали я Скулд (Бъдеще). Тези три жени били норни — вълшебници, надарени с чудната дарба да определят съдбата на света, хората, дори на боговете.

— Скоро, много скоро жаждата за злато, стремежът за трупане на богатства ще проникнат в сърцата на хората. Тогава златният век ще свърши — казала Урд.

— Хората ще започнат да се убиват и лъжат един друг заради златото. С блясъка си то ще ослепи много славни герои и те ще загинат в борбата за него — произнесла Верданди.

— Ще бъде, както вие казахте — потвърдила Скулд, най-младата. — Но ще дойде време и златото ще загуби своята власт над хората. Тогава те отново ще бъдат щастливи.

— Жаждата за злато ще завладее не само хората, но и боговете. Те също ще проливат кръв и ще нарушават своите клетви и обещания — пак заговорила най-старата норна.

— Великаните ще започнат война с боговете. Тя ще продължи много години и ще завърши с тяхната гибел — изрекла средната норна.

— Ще бъде, както нарекохте, но не всички богове ще загинат — възразила най-младата. — Техните деца и тези от тях, които нямат вина за убийства и клетвопрестъпления, ще останат живи и ще управляват новия свят, който ще се роди от гибелта на стария.

Предсказанията на норните започнали да се сбъдват. В сърцата на хората постепенно се промъкнали алчността и жаждата да забогатеят. Мнозина изоставили спокойния труд, заменили мотиките и лопатите с мечове и копия и започнали да воюват помежду си. А заедно с войните дошли по Земята лишенията и престъпленията.