Скандинавска митология

Слънцето светело както преди, но никой вече не бил щастлив. Сбъднало се и друго предсказание на норните. Великаните и боговете започнали жестока война, която и до днес продължава. Безсилни да завладеят Асгард и да победят асите, хримтурсите прехвърлили гнева си върху хората. На тях са подвластни всички враждебни за човека стихии. Те изпращат на Земята студа, сушата, бурите и града и хвърлят от планините огромни лавини, под които загиват цели селища.

За да защитят Митгард от великаните, боговете го заобиколили с високи планини, които изработили от веждите на Имир. Ала великаните често се прехвърлят през тях и тежко и горко на онзи, който попадне на техния път.

Желанието на великаните достигнало дотам, че да унищожат веднъж завинаги света, те насъскали срещу Слънцето и Луната два огромни вълка — Скол и Хати. И досега Скол тича след Слънцето, а Хати преследва Луната. Сол и Мани са принудени да бягат дотогава, докато не се скрият зад планините.

Единственият, от когото се страхуват великаните, това е богът на гръмотевицата — Тор. Но за него — по-късно. Време е вече да разкажем за Асгард и асите.

Високо над облаците, толкова високо, че даже най-зоркото човешко око не може да я зърне, се намира прекрасната страна на боговете Асгард. Тънък, но здрав мост Биврьост (хората го наричат дъга), свързва Асгард със Земята. Лошо ще се случи на онзи, който без знанието на боговете се осмели да се качи на него. Червената част на дъгата-мост — това е вечен, никога не загасващ огън. За боговете той е безвреден, но всеки от смъртните, който се докосне до него, ще бъде изгорен.

В средата на Асгард се издига върхът на исполинския ясен Игдрасил. Неговите клони се разпростират над целия свят, а корените му лежат в три страни — Нифелхейм, Йотунхейм и Митгард. От тях извират чудни извори. Първият, Хвергелмир, се намира в Нифелхейм — за него стана вече дума. Вторият тече в Йотунхейм. Той е изворът на мъдростта. Пази го страшният великан Мимир.

Третият извор, Урд, се намира в Митгард. Водите му са прозрачни и чисти. Който се изкъпе в тях, става бял като снега. Привечер над Урд се издига като гъста мъгла медена роса, която поръсва всички цветя на Земята. Пчелите я събират от тях и правят най-сладкото нещо на света — меда.

До извора са се заселили мъдрите норни. Тук е техният дворец, от който те определят съдбата на хората от първия до последния ден на живота им.

Върхът на ясена Игдрасил се нарича Аерад. На него е кацнал гигантски орел, а по клоните му подскача напред-назад палавата катеричка Рататоск. Около Лерад, най-високото място в Асгард, е поставен тронът на Владетеля на света, най-стария от боговете — Один. От трона той вижда всичко, което става в Асгард, Митгард и дори в далечната Йотунхейм.

Один е бащата на всички аси и най-мъдрият от жителите на света. Някога, в своята младост, той отишъл при Мимир и го помолил да пие вода от неговия извор.

— Нищо даром не се дава, особено умът — отговорил великанът. — Кажи ми в замяна какво ще получа?

— Всичко, което пожелаеш — казал Один. — За нищо не ми е жал, защото по-скъпа от всичко е мъдростта.

— Дай ми тогава дясното си око — поискал Мимир.

Один се позамислил.

— Добре, Мимир, съгласен съм. Умният с едно око вижда повече, отколкото глупавият с двете.

Така загубил Один едното си око. Но в замяна пък пил от извора на мъдростта и повече за него нямало тайни нито в настоящето, нито в миналото, нито в бъдещето.

На раменете на Владетеля на света са кацнали два гарвана — Хугин и Мунин. В краката му лежат вълците Гери и Фреки. Хугин и Мунин облитат всеки ден Земята, вълците я обхождат нощем и четиримата разказват после на своя стопанин каквото са чули и видели.

На главата си Один е сложил златен шлем, в дясната си ръка държи копието Гунгнир, което никога не пропуска целта и поразява смъртно онзи, когото прониже. Конят на бащата на боговете е осмоногият жребец Слейпнир. Този кон може да върви не само по земята, но и да лети във въздуха. Один често обикаля с него света. Невидим за хората, взима участие в техните сражения и помага на най-достойните да удържат победата.

Один обича да ходи и пеша. Загърнат в старо синьо наметало, с широкопола шапка, като беден странник той се скита по Земята и тежко и горко на онзи, който, забравил законите на гостоприемството, го прогони от прага си.

Дворецът на Один — Валхала, е най-големият и най-красивият в Асгард. Има петстотин и четиридесет просторни зали, в които живеят храбрите воини, паднали в битка с враговете. Всеки ден те колят огромния глиган Сехримнир, от чието месо приготвят вкусни ястия. А винаги на следващото утро глиганът отново оживява — такъв, какъвто е бил вчера. Воините пият вкусното и силно като стара медовина мляко на козата Хейдрун, която пасе от върха на ясена Игдрасил листата и младите му клонки. Хейдрун дава толкова много мляко, че то стига за всички жители на Асгард.