Скандинавска митология

— Вие не сте достойни да живея сред вас — заявил той веднъж на другите подземни обитатели. — Мястото ми е в Асгард, сред боговете. Само те могат да разберат моята мъдрост и ще заставят всички да ми отдават дължимите почести.

Като го слушали, гномите клатели удивено глави.

— Разбира се, че си мъдър, Алвис — казал един от тях. — Но ти забравяш за Слънцето, което ще те превърне в камък, когато излезеш от Сварталвхейм.

— Веднага се вижда, че си глупак! — засмял се Алвис. — Ще се добера до Асгард през нощта, когато Слънцето не свети. А в страната на боговете има дворци и покриви, които ще ме защитят от неговите лъчи.

— А кой ще накара боговете да ти разрешат да живееш с тях? — попитал втори гном.

— Мога да се оженя за някоя богиня, и волю-неволю, тогава те са длъжни да ме допуснат до Асгард — гордо произнесъл мъдрецът.

— Хайде, де, Алвис! — третият гном се постарал да сдържи смеха си. — Върви бързо до подземното езеро и погледни своето изображение. Та ти независимо от знанията си толкова малък и гърбав, като всички нас. Имаш и същата дълга черна брада и мънички очички. Нима мислиш, че можеш да станеш съпруг на богиня?!

— Боговете не са толкова глупави като вас! — разсърдил се Алвис. — Те знаят, че умът е по-важен от красотата и нито един няма да откаже да омъжи за мен дъщеря си.

Гномите не желаели да спорят повече с него и си замълчали.

Само най-старият изрекъл:

— Не съм умен колкото теб, Алвис, и слабо разбирам от науките. Ала нито веднъж през дългия си живот не съм чул, гномите да са се сродили с боговете или пък да са ги накарали да направят нещо не така, както те искат. Остани си при нас, защото, запомни, асите няма да ти простят тази дързост.

Горделивецът презрително се изсмял и махнал с ръка.

— Тази нощ ще отида в Асгард и когато се върна, вие ще узнаете какво съм направил там.

Когато Алвис се отправил на път, колесницата на Сол вече изчезвала зад планините. Както си вървял, той обмислял за коя от дъщерите на боговете да се сватоса и накрая избрал дъщерята на Бога на гръмотевицата. Преди седемнадесет-осемнадесет години, когато асите строели стената около Асгард, Сив родила момиченце, което нарекли Труд. Труд била хубава, скромна и тиха и гномът решил, че по-добра съпруга няма да си намери.

— При това Тор, макар и могъщ, не е много умен и ще иска сигурно да има такъв мъдър зет, какъвто съм аз. Само да се добера до страната на боговете…

Скоро стигнал в Биврьост и започнал да вика Хеймдал. Асът веднага доловил с острия си слух неговия писклив глас и го запитал какво му трябва.

— Искам да вляза в Асгард, но не зная как да мина през пламъка на моста от дъга — отвърнал Алвис.

— А какво ще правиш в страната на боговете?

— Ще се сватосам за дъщерята на Тор — Труд.

Асът се разсмял.

— И ти си мислиш, че той ще се съгласи да ти я даде за жена ли?

— Не си мисля, Хеймдал — сигурен съм. Защото след смъртта на Квасир от мен по-мъдър няма на този свят — изрекъл гордо Алвис.

— Виж ти! — пак се разсмял Хеймдал, който сам бил много мъдър. — Защо пък не! Ще ти помогна да влезеш в Асгард.

Гномът сърдечно благодарил на Пазителя на моста от дъга и го попитал къде да търси двореца на Тор.

Богът на гръмотевицата в това време се намирал у Хрюмир и се готвел за битка със змията Митгард. Труд спяла отдавна и гномът бил посрещнат от Сив.

Когато го съзряла на прага си, Богинята на плодородието от удивление изпуснала гребена, с който решела преди лягане разкошните си златни коси. Вместо „Добре дошъл“, тя възкликнала:

— Как попадна в Асгард, черни елфе, и какво ти трябва?

— Да беше по-добре запитала за името ми — упрекнал я Алвис. — Тогава би узнала, че се казвам Алвис и че съм най-мъдрият на света.

— Извини ме, Алвис — отвърнала Сив. — Истината е, че не съм чувала за теб, но бъди ми гост и разказвай защо си дошъл чак дотук?

— Дошъл съм да се сватосвам за твоята дъщеря, Сив — с важен вид отвърнал гномът. И смело влязъл в двореца.

— Да се сватосаш за дъщеря ми… Ти искаш да се ожениш за Труд!? — богинята не могла да повярва на думите му.

— Да, Сив — потвърдил Алвис и с усилие се покатерил на пейката, която тя му показала. — Искам да се оженя за Труд и не разбирам това защо те учудва. Аз съм почти толкова мъдър, колкото Один и поради тази причина напълно достоен за ръката на всяка богиня.

— Ти, струва ми се, трябва да си щастлива, че изборът ми падна на твоята дъщеря.

— Дъщерите на асите не се женят за гноми, Алвис — опитала се, без да го обиди, да му каже истината Сив. — Те не могат да живеят под земята във вашите пещери.