Скандинавска митология

Извикал слугите си и им заповядал да нахранят добре Бога на огъня и да го пуснат после на свобода.

Измъчен от тримесечния глад и жаждата, Локи с големи усилия се добрал до Асгард. Там свалил соколовата премяна, дал я на Фрея, и лично отишъл при Тор. В негово отсъствие Богът на гръмотевицата се бил излекувал и се готвел да се отправи на ново пътешествие в страната на великаните.

— Здравей, Локи! Къде се губи толкова време? — възкликнал той, като го видял. — Не искаш ли да дойдеш с нас в Йотунхейм?

— Оттам идвам. Бях при Хейрьод и сключих облог с него.

— За какво?

— Казах му, че ти от никого не се боиш и с голи ръце можеш да победиш който и да е хримтурс. Той ми твърди, че си страхливец и че те е страх да отидеш при него пеш, без Мьолнир, пояса и ръкавиците си — казал коварният бог.

Тор се замислил. Бил слушал много за Хейрьод и разбирал колко опасно е да отиде при него без оръжие. Ала мисълта, че някой може да го мисли за страхливец, за него била по-страшна от всичко друго и притъпила предпазливостта му.

— Спечелил си облога, знай! — гордо изрекъл той. — Ще отида при Хейрьод и ще му покажа, че не ми е необходим Мьолнир, за да му счупя главата.

След тези думи Тор дал на Сив да пази Мьолнир, пояса и ръкавиците, не отвърнал нищо на нейните въпроси и веднага се отправил на път.

Макар да вървял най-бързо от асите, много време изминало, преди да се добере до страната на великаните. На самия бряг на морето се издигал замъкът на великанката Грид, майката на мълчаливия бог Видар. Въпреки че е живяла в Йотунхейм, тя скъсала отдавна със своите съплеменници. Тор знаел това и решил да пренощува при нея.

Бил гост и нямало как да не й разкаже защо върви пеш, без оръжие и при кого. Великанката плеснала ужасено с ръце, след като чула всичко.

— Навярно търсиш смъртта си, Тор! Ти ли не знаеш колко силни и коварни са Хейрьод и неговите дъщери. Послушай ме и, докато не е късно, връщай се обратно.

— Не, лельо Грид, не мога да се върна, защото Хейрьод ще ме сметне за страхливец.

Грид само поклатила глава.

— Ако е така, иди. Ала, моля те, сложи на ръцете си моите стари ръкавици и вземи тоягата, с която ходя в гората. Повярвай, и едното, и другото много ще ти помогнат.

— Благодаря, лельо Грид — казал Тор. — Зная, че си умна и ще последвам твоя съвет.

Добрата великанка нахранила Бога на гръмотевицата. Сложила го да преспи. А сутринта му дала ръкавиците и тоягата и го изпроводила.

Тор закрачил бързо и подир някое време стигнал брега на широка планинска река. Решил, че ще я премине през брода, като се надявал на ръста си. Действително водата достигнала до кръста му. Но когато се намирал в средата му, неочаквано се надигнала голяма вълна, която го заляла целия и едва не го съборила.

Тор се опрял с тоягата на дъното и погледнал нагоре по течението. Там стояла, обкрачила реката, чудовищна великанка — голямата дъщеря на Хейрьод. Навела се, с все сила загребала вода и я тласнала към Тор.

— Скъпо ще ми платиш за къпането! — гневно изрекъл Богът на гръмотевицата.

Навел се, грабнал от дъното първия попаднал му камък и го метнал към великанката. Уцелил я направо в сляпото око и тя рухнала в реката, като я преградила с тялото си. Водата спаднала и той благополучно минал на другия бряг.

Час-два още вървял и в далечината зърнал замъка на Хейрьод. Великанът стоял на прага и го чакал. Щом го забелязал, зловещо се усмихнал.

— Влизай, Тор, и ми бъди гост! Радвам се да те видя, макар ти хич да не ни обичаш.

— Аз обичам тези, които обичат нас, асите — отвърнал Тор и смело влязъл през вратата, която великанът любезно му отворил.

— Хайде да не си спомняме старото — казал Хейрьод. — Виж, всичко съм приготвил, за да те посрещна с чест. Огънят гори в огнището, на масата са сложени цял бик и бъчва с добра медовина. Ние сега ще седнем и здравата ще пируваме, не по-лошо от вас в Асгард.

„Действително ли е така, както казва? — помислил си Тор и се заоглеждал. — Ето бъчвата, бика… но не разбирам защо в огнището лежи нажежено до бяло желязо?“

— Навярно си уморен, Тор, а и гладен. Сядай бързо до масата — казал Хейрьод, усмихнал се зловещо и показал на Бога на гръмотевицата намиращия се от другата страна на масата голям стол с висока облегалка.

Тор се настанил на стола и в същия миг излетял заедно с него към тавана. Успял някак си да опре стола в тавана с тоягата на Грид, която предпазливо не изпускал от ръце и това го спасило да не разбие главата си.