Скандинавска митология

Уреченият час настъпил. Хрунгнир с боздуган от кремък, с който разбивал и най-здравите скали, и с изготвения от великаните щит тръгнал към мястото на двубоя.

В същото време незнаещият що е страх и увереният в себе си Тор заедно със слугата си Тялви вървял към Каменните планини. Вече били минали морето и навлизали в Йотунхейм и Тялви помолил Бога на гръмотевицата да спре колесницата.

— Ще пристигнем много рано, господарю! По-добре е да почакате малко тук, а аз да изтичам напред да разбера дали хитрите хримтурси не са ни приготвили някоя изненада.

— Върви. Ще тръгна след теб — казал му Тор.

Тялви се затичал към Каменните планини и видял Хрунгнир, закрит от щита си, внимателно да оглежда небето в очакване на противника си.

„Добър щит има! — помислил си юношата. — Ще издържи първия удар на Мьолнир. А кой знае дали Тор ще може да нанесе втори. Нищо, сега ще го надхитря!“

— Ей, Хрунгнир! — викнал с цяло гърло Тялви. — Бъди предпазлив, иначе тежко ти! Ти чакаш Бога на гръмотевицата отгоре, а той забеляза отдалеч щита ти и се спусна под земята, за да те нападне отдолу.

Хрунгнир чул предупреждението, сложил щита на земята, стъпил отгоре и вдигнал боздугана с две ръце над главата си. Внезапно светнала мълния, разнесъл се оглушителен гръм и от облаците стремително се понесла колесницата на Тор.

Могъщият ас съзрял врага и отдалеч метнал Мьолнир. Ала и великанът едновременно с него хвърлил боздугана си. Кремъчното оръжие и Мьолнир се срещнали във въздуха с трясък и от боздугана останали само парченца, които се разлетели на всички страни. Едно от тях ударило Тор по челото и се забило в кожата.

Богът на гръмотевицата се люшнал, загубил съзнание и паднал заедно с колесницата в краката на великана.

Но Хрунгнир не успял да се порадва на победата си. Като разбил боздугана, Мьолнир с такава сила го ударил по гранитната глава, че тя се разцепила на две. Великанът рухнал върху тялото на своя враг, като затиснал с коляно гърлото му.

Тялви в същото време се нахвърлил върху Мьокуркалви. Схватката не продължила много дълго. Глиненият исполин видял Тор и като листо от вятър се разтреперил от страх. Юношата с два-три удара го съсякъл на късчета. Шумът от неговото падане бил чут из целия свят и така изплашил жителите на Йотунхейм, че те се разбягали по домовете си и до вечерта не посмели да си покажат носовете навън.

Тялви побързал да се притече на помощ на господаря си, но кракът на Хрунгнир бил толкова тежък, че дори не успял да го помръдне. Неуспехът не го разстроил. Скочил в колесницата, върнал се в Асгард и довел оттам Один и останалите богове. Всички дружно се опитали да повдигнат крака на великана, ала безуспешно. Силите им не стигали.

Ужас изпълнил сърцата на боговете. Тор не можел да диша и всеки миг можело да умре. Один също се разстроил. Не знаел как да помогне на най-големия си син.

Неочаквано зад тях се чули тежки стъпки. Асите се обърнали и с учудване видели, че насам идвал широкоплещест юначага с кръгло детско лице и големи тъмносини очи.

— Кажете къде и как да намеря баща си? — попитал той боговете.

— Кой е твоят баща? — запитал го на свой ред Один.

— Моят баща е Богът на гръмотевицата Тор — отвърнал юнакът. — Аз съм синът му Магни. Родих се преди три дена и едва сутринта узнах, че е длъжен да се сражава днес с Хрунгнир. Сега бързам да му помогна.

Боговете удивено се спогледали.

— Хрунгнир вече е мъртъв, а баща ти в безсъзнание лежи под него и ние не можем да го освободим — казал Тор.

— Та то е лесно, как така не можете да го освободите! — разсмял се Магни.

Пристъпил към тялото на великана, навел се и като перце вдигнал крака му и освободил гърлото на Тор.

Богът на гръмотевицата си поел дъх и веднага отворил очи.

— Здравей, татко!

Магни му помогнал да се изправи на крака.

— Жалко, че закъснях. Великан като този аз бих убил само с един-единствен удар на юмрука си.

— Браво, юнак! — възкликнал Тор и горещо прегърнал сина си. — Няма да те оставя без награда. Дарявам ти Хулфакс, врания кон на Хрунгнир, който не отстъпва дори на Слейпнир.

— Не е хубаво да даряваш на сина на една великанка такъв прекрасен кон! — промърморил Один.

— А хубаво ли е да пируваш на една маса с великани? — изгледал го иронично Тор.

Один нямал какво да отговори. Наредил да положат ранения в колесницата му и се отправили за Асгард.

Оттогава са минали векове, но и до ден-днешен по света се срещат кремъци — парчетата от боздугана на Хрунгнир. А в страната на великаните още се издигат глинените планини — останките от гиганта с кобилешкото сърце.