Скандинавска митология

Один се засмял, като забелязал неговата нерешителност.

— Не се страхувай, Хрунгнир! Влез и бъди ни гост. Навярно си огладнял след такова препускане. И твоят кон ще иска да си поотдъхне.

Хрунгнир слязъл от коня гордо — как не! Бил първият великан, който боговете канели на свое пиршество. И влязъл във Валхала.

Асите му предложили да седне на мястото на Тор и сложили пред него два котела със силна медовина. Тези котли били на Бога на гръмотевицата и за Хрунгнир те се оказали не по силите му. Независимо от могъщото си телосложение и исполинския си ръст, той се напил бързо и започнал да се хвали.

— На света няма никой, който да е по-силен от мен. Вашият Тор е едно джудже, ако го сравнявам със себе си. А всички вас с голи ръце мога да пребия.

— Успокой се, Хрунгнир! Гост си ни и не желаем да се бием с теб — казал добродушно Один.

— Млъкни! — свирепо креснал великанът. — Достатъчно сте властвали на света! Сега моят ред дойде. А вие се гответе за смъртта!

В гнева си Хрунгнир бил страшен и асите, много уплашени, се отдръпнали от него в другия край на залата. Само Фрея се престрашила, приближила и пак напълнила котлите с медовина. Великанът ги изпил един след друг и още повече се напил.

— Ще пренеса Валхала в Йотунхейм — заговорил със заплетен език той. — Фрея и Сив ще станат мои робини, а останалите аси заедно с Асгард ще потопя в морето. Но преди да направя всичко това, ще изпия вашата медовина.

И протегнал котлите да ги напълни Фрея.

Асите нямали повече желание да търпят пиянските му хвалби и в хор повикали Тор. В същия миг се разнесъл тропотът от колелата на желязната колесница и на прага се появил Богът на гръмотевицата.

От изненада Тор застинал на мястото си. На неговия стол седял Хрунгнир — един от най-големите му врагове. Богът на гръмотевицата изгледал поред асите, после пак великана и от ярост заскърцал със зъби.

— Значи в същото време, когато аз се сражавам с най-безпощадните и зли врагове на богове и хора, вие самите слагате един от тях на мястото ми до масата и пиете с него. Кой го е пуснал тук? Кой му разреши да влиза във Валхала? Не те ли е срам, Фрея, да угощаваш коварния хримтурс така, както нас ни гощаваш на великия празник на боговете!

Асите мълчали смутено. Хрунгнир, който при появата на Тор изтрезнял, побързал да каже:

— Мен тук ме е поканил самият Один! Той ме гощава и аз се намирам под неговата защита.

— Който и да те е канил, за това угощение ще платиш, преди да си излязъл оттук! — Богът на гръмотевицата вдигнал Мьолнир над главата си.

— Сега виждам колко съм бил глупав да дойда тук без оръжие! — промълвил мрачно Хрунгнир — Но я ми кажете голяма чест ли ще е за Тор да убие един беззащитен човек? Няма ли той да прояви по-голяма смелост, ако се срещнем в честен двубой — в моята родина, в Каменните планини? Съгласен ли си с предложението ми, Тор, или да река пред всичките богове, че си страхливец?

До този миг никой от хримтурсите не бил предизвикал Бога на гръмотевицата на открит двубой и той не можел да откаже. Славата за него била по-скъпа от всичко останало. Тор отпуснал бавно Мьолнир.

— Приемам единоборството, Хрунгнир — казал той. — След три дни, по пладне, ще дойда в твоите Каменни планини. А сега си върви. Нямаше да се отървеш така лесно, ала днес съм радостен. Великанката Ярнсакса ми роди син, който нарекох Магни.

Хрунгнир яхнал жребеца си и, без дума да каже повече, се върнал в своите владения.

Вестта, че той е поканил на двубой самия Тор, се разнесла бързо в Йотунхейм и предизвикала голямо вълнение сред великаните. Хрунгнир бил най-силен сред тях и го смятали за непобедим. Главата му била от гранит. Живеел неслучайно сред Каменните планини — в гърдите му биело каменно сърце. Ала хримтурсите с основание се страхували, че няма да издържи пред Тор и неговия Мьолнир.

И решили да направят на Хрунгнир щит, който да издържи дори удара от оръжието на Бога на гръмотевицата.

Без да се бавят, триста великани се хванали за работа и сутринта на третия ден щитът бил готов. Направили го от най-дебелите дъбови дънери и го облицовали с големи колкото селска къща гранитни плочи. В същото време останалите хримтурси изваяли от глина исполина Мьокуркалви, който бил длъжен да помага на Хрунгнир. Този гигант имал ръст петдесет мили, а плещите му били широки петнадесет мили.

Хримтурсите искали да сложат и в неговите гърди каменно сърце, но не им останало време. Затова вмъкнали в гърдите му сърце на кобила.