Скандинавска митология

— В страната на асите няма никой, който да се храни по-бързо от мен! — казал намиращият се зад Тор Локи. В действителност бил доста прегладнял от пътя.

— Това е голямо изкуство наистина! — съгласил се Утгард-Локи. — И ако говориш истината и спечелиш, ще бъдеш на голяма почит у нас. А сега да направим състезание с един от моите хора, когото наричат Логи.

Той плеснал с ръце. Слугите внесли в залата огромно корито, пълно с месо, и го оставили в средата. Локи и Логи седнали от двете му страни и по даден знак на краля започнали да ядат. Подир минута се срещнали. Ала Локи изяждал само месото, докато Логи гълтал и месото, и костите заедно с половината корито в добавка. Затова го обявили за победител.

— Боговете не се хранят бързо — с насмешка изрекъл Утгард-Локи. — А това момче, което, струва ми се, наричат Тялви, какво може да прави?

— В Митгард говорят, че бягам по-бързо от всички останали! — отвърнал Тялви, удивен, че великанът знае името му.

— Добре. Ще го проверим — кимнал кралят.

Излезли от замъка. Отзад се намирало просторно поле с добре утъпкан път. Тук трябвало да направят състезанието. Утгард-Локи извикал от хората си един юноша на име Хуги и му наредил да се състезава с него. После, като били готови и двамата, махнал с ръка и бегачите се устремили напред.

Тялви наистина бягал много бързо, ала Хуги успял да го изпревари с една крачка.

— Да пробваме още веднъж! — казал Утгард-Локи.

Вторият път Тялви изостанал от противника си на разстояние полет на стрела. Третият път бил още по-несполучлив — не пробягал и половината, противникът му вече се намирал на финала.

— Вижда се, че у вас бягат така, както се хранят! — усмихнал се Утгард-Локи. — А ти, Тор? Какво умееш да правиш?

— Асите твърдят, че няма друг сред тях, който умее да пие така, както аз — отговорил Тор.

— Ето това е изкуство — възкликнал Утгард-Локи. — Да се върнем в замъка. Там ще покажеш как пият в Асгард.

Върнали се обратно и Утгард-Локи дал заповед на своя виночерпец. Той донесъл на Тор дълъг и тесен рог, догоре пълен с вода.

— Чуй ме, Тор! Някои от нас пресушават този рог на една глътка, други — на две. Само най-слабите го изпиват на три. Но, разбира се, ти ще го пресушиш на една.

Макар рогът да бил дълъг, той се сторил на Тор не толкова голям. Доближил го до устата си и започнал да пие. По едно време се спрял да си поеме дъх. За свое учудване видял, че водата в рога почти не намаляла.

— Оставил си много за втория път! — забелязал Утгард-Локи. — Постарай се, за да не ти се смеят.

Тор отново надигнал рога. Пил, пил и пак го свалил от устните си, за да поеме дъх. Водата и сега не била намаляла.

— Стига! — казал Утгард-Локи. — Сам виждаш, че у нас пият не така, както в Асгард. — По-добре ми кажи какво друго умееш да правиш.

— Бих показал своята сила — изрекъл Богът на гръмотевицата.

— Заповядай, щом желаеш! Младите хора от моята страна обикновено пробват силата си, като повдигат моята котка. Тази забава, разбира се, не е за възрастни, но като те гледах как лошо пиеш, боя се, че и тя няма да ти е по силите.

В този миг в залата влязла голяма сива котка. Тор пристъпил към нея, обхванал я с две ръце и се опитал да я повдигне. Ала колкото и да се мъчел, не успял дори да я помръдне от мястото й. Само леко я отделил от земята.

— Така си и мислех! — засмял се Утгард-Локи. — От само себе си се разбира, че котката е голяма, а ти мъничък. Къде ще вдигнеш такъв звяр?

— Може да съм малък, ала се захващам да се преборя с всеки от вас независимо от ръста му! — креснал извън себе си от гняв Тор.

— Преди да се пребориш с някого, съветвам те за начало да опиташ с моята стара дойка Ели. Ако се справиш с нея, готов съм да призная, че не си толкова слабоват, колкото си мисля. Ако пък тя те победи, няма защо да се състезаваш с истински мъже.

Утгард-Локи плеснал с ръце и завикал:

— Ели! Ели!

В залата влязла дребна, сбръчкана старица и недоволно запитала какво иска.

— Искам да се пребориш с моя гост. Той се хвали със силата си и ми е интересно дали ще се справи с теб.

Тор не изчакал отговора на старицата. Сграбчил я със здрава хватка и се опитал да я повали. Ала тя не само че устояла на силата му, но така го стиснала с ръце, че дишането му се пресякло.

Колкото повече се стараел Тор, толкова по-силна ставала старицата. Внезапно тя го подкосила и той, без да очаква това, паднал на едното си коляно.

Утгард-Локи изглеждал много учуден, но се постарал да не го показва, и, сякаш че нищо не е станало, се обърнал към Бога на гръмотевицата: