Скандинавска митология

Девойката веднага изпълнила заповедта на брат си. Радостта на Тор била безкрайна, когато познал в положеното на коленете му оръжие своя Мьолнир.

В този миг могъщият Бог на гръмотевицата скочил, хвърлил женските дрехи и се изправил пред зашеметените от ужас гости. Всички се втурнали да бягат, но било късно. Мьолнир ги настигал навсякъде и те падали на земята мъртви. Същата участ постигнала и Трюм.

Така забележителното оръжие на Тор било върнато и светът бил спасен от опасност. Оттогава минало много време, но Богът на гръмотевицата никога не забравил как заради един дълбок свой сън трябвало да ходи в женска премяна. И досега най не обича да му се напомня за това.

На Тор често му се случвало да слуша, че на изток от страната на великаните се намира чудноватото кралство Утгард, в което живеели могъщи вълшебници, които никой не можел да победи. Приискало му се да отиде там и да изпробва силата си. Ето защо, след като си възвърнал Мьолнир, незабавно започнал да се готви за път. Даже предложил на Бога на огъня да го придружава.

Локи обичал не по-малко от Тор приключенията и веднага се съгласил. Двамата аси седнали в колесницата на Бога на гръмотевицата и без колебание се отправили на път.

Не спрели целия ден. Привечер видели в полето самотна къща и решили да нощуват в нея.

В къщата живеели бедният селянин Егил и съпругата му, синът им Тялви и дъщеря им Рьосква. Четиримата радушно посрещнали асите и искрено съжалили, че няма с какво да ги нагостят.

— Самите ние вече два дена нищо не сме яли и в дома ни няма да намерите дори коричка хляб — казал Егил.

— За вечерята не се безпокойте. За всички ни ще стигне — отвърнал му Тор.

Разпрегнал двата козела, заклал ги набързо, одрал кожите им и сложил месото да се вари в огромен котел. Яденето бързо станало готово и Тор поканил селяните да хапнат.

Гладните хора се съгласили с радост. Скоро всички се нахранили предоволно и се приготвили да спят. Преди да си легне, Тор постлал на пода кожите на козлите.

— Разрешавам ви да изядете месо колкото искате, но костите гледайте да не пипате. До една всички ги сложете върху кожите, иначе, ако не го направите, жестоко ще ви накажа.

— А костите от всичко друго са най-вкусни! — прошепнал Локи на ухото на Тялви, преди да си легне.

Думите на коварния бог намерили добра почва. Егил, съпругата и дъщеря му точно изпълнили заповедта на Бога на гръмотевицата, но Тялви се полакомил за костния мозък и през нощта разчупил с ножа си една от костите.

Първата работа на Тор сутринта била да приближи до кожите и да ги докосне с Мьолнир. Двата козела скопили живи и невредими, само единият леко накуцвал със задния си крак.

В очите на Бога на гръмотевицата светнали мълнии. Вдигнал набързо чука, готов да унищожи цялото семейство на селянина, но Егил с плач му се замолил да прости на Тялви.

Молбите и сълзите трогнали Тор и гневът му преминал. Рекъл им, че няма да ги наказва, но заповядал на Егил да му даде децата си да му служат. Беднякът с радост се съгласил. По онова време да се служи на боговете било голяма чест.

Нямало смисъл да продължават пътя си с колесницата, преди да е оздравял кракът на козела. Затова Тор оставил Тангиостър и Тангриснир у Егил, а двамата с Локи и новите си слуги продължили пеша.

Вървели дълго и стигнали до брега на огромното море, което ги отделяло от страната на великаните. Наложило се да построят лодка, с която и заплували на изток.

Подир няколко дни плаване на разсъмване благополучно достигнали до бреговете на Йотунхейм и отново продължили пеша.

След три-четири часа пред тях се изправила гъста гора, през която вървели до вечерта, без да стигнат нейния край.

Тор вече си мислел, че ще им се наложи да нощуват направо на голата земя, когато неочаквано се натъкнали на голяма къща.

Къщата била малко странна. Имала три стени и особен таван. Но никой от четиримата не обърнал внимание на това. Били толкова уморени, че хапнали надве-натри и веднага легнали да спят.

През нощта ги събудил силен трясък и цялата къща се разтърсила. Тор грабнал Мьолнир, а другите потърсили къде да се скрият. Намерили някакъв широк отвор като врата, който водел към неголяма постройка, и се напъхали там, треперещи от страх.

Тор застанал пред вратата и така прекарали нощта. Сутринта, още щом се развиделило, той излязъл навън и веднага съзрял един спящ великан наблизо. Земята се гърчела от мощното му хъркане.