Скандинавска митология

— Мъката по баща ми е голяма и за женитба не мога да слушам. Разсмейте ме и може би тогава ще приема вашето предложение — казала накрая тя.

— Как да я разсмеем? — недоумявали асите.

— Лесно! — възкликнал Локи. — Почакайте и ще видите!

Слязъл от стените и след минута се показал отвън, яхнал козата Хейдрун.

Скади се усмихнала леко на невижданото зрелище, но се сдържала и лицето й не променило тъжния си вид. Локи не се смутил, приближил към нея и с все сила дръпнал Хейдрун за брадата.

Раздразненото животно мигом го хвърлило от гърба си и се опитало да го убоде с рога. Локи се изплъзнал ловко. И двамата заскачали толкова смешно, че Скади забравила за тъгата си.

В края на краищата Хейдрун излязла по-хитра и подхванала най-хитрия от асите с рога, метнала го направо в краката на великанката, която не издържала и гръмко се засмяла.

— Добре, разсмяхте ме. Ще взема за съпруг един от вас, ала искам сама да си го избера — казала тя и хвърлила копието си на земята.

— Ще го избереш, при условие че гледаш само неговите крака. И ако изборът ти попадне на женен, отново ще избираш — казал Один.

Скади се съгласила.

Асите закрили с плащове главите и телата си — само краката им се виждали. Така увити, заслизали по моста от дъга и застанали пред дъщерята на Властелина на зимните бури.

Великанката бавно закрачила покрай тях.

— Който е с красиви крака, то у него всичко е красиво — посочила тя един от асите. — Ето това е Балдр и аз избирам него.

— Не съм Балдр, а Ньорд — асът открил лицето си. — Искаш ли да бъда твой съпруг?

— От избора си не се отказвам! — засмяла се великанката. — Ти си красив, а, както съм слушала, и добър. Ще ми бъдеш прекрасен съпруг!

Асите няколко дни празнували сватбата на бившия ван с красивата дъщеря на Тяци. После съпрузите се отправили на север, в замъка на младоженката. Ала Ньорд, който бил привикнал към топлината и слънцето дълго, не могъл да издържи там. Всяко утро го будел ревът на моржовете и мечките, всяка вечер не му давал да заспи грохотът на морския прибой.

Не минали няколко месеца, и той уговорил жена си да се върнат в двореца му Ноатун в Асгард. Ала пък сега Скади затъгувала за снега и морето. Тогава двамата се разбрали да живеят шест месеца в Асгард и шест — в Нифелхейм.

Ето защо през зимата толкова силно бушува морето. По това време Ньорд е на юг и не може да го успокои. Ала когато през лятото той дойде на север, моряците смело се впускат сред вълните. Знаят, че добрият Бог няма да им стори нищо лошо.

Повече от три години Тор се сражавал с великаните по източните граници на Митгард. Хримтурсите били многочислени и войнствени, но Богът на гръмотевицата стремително се носел над облаците, появявал се ту тук, ту там и ги поразявал безжалостно един след друг със страшното си оръжие.

Великаните не издържали борбата със смелия ас, отстъпили безславно в Йотунхейм, за да съберат сили за нов поход.

Тор решил, че сега спокойно може да си отдъхне, разпрегнал козлите и ги пуснал да пасат в съседната ливада. А той се изтегнал на голата земя, сложил Мьолнир до себе си и дълбоко заспал.

На заранта Богът на гръмотевицата се събудил и протегнал ръка за оръжието си, но ръката му не напипала нищо друго освен камъчета и трева. Тор скочил бързо, потъркал очи и се заоглеждал — Мьолнир бил изчезнал.

Гневът на аса бил ужасяващ. Скубал с всички сили брадата си и така тропал с крака, че земята се тресяла. После се поуспокоил, запрегнал козите и като вихър се понесъл към Асгард, за да предупреди боговете за загубата.

Ала по пътя му станало срамно, че така глупаво загубил оръжието си, и решил да сподели това единствено с Локи.

Богът на огъня търпеливо го изслушал и поклатил глава.

— Мьолнир е откраднат само от великаните и значи у тях трябва да го търсим. Да отидем по-скоро при Фрея и да я помолим за соколовата премяна. Така ще полетя в Йотунхейм и сигурно ще разбера къде е скрито оръжието ти.

— Прав си. Нямаме друг избор — съгласил се Тор.

— Дори да беше от злато и сребро тази соколова премяна, пак бих ви я дала — казала Богинята на любовта и изпълнила тяхната молба.

Локи веднага се облякъл, превърнал се в сокол и бързо полетял през морето към страната на великаните.

Първият, когото там зърнал, бил един от най-богатите и най-знатните князе на Йотунхейм — великанът Трюм. Той седял на върха на висока планина и, без да мисли много, се досетил, че под образа на сокола е скрит някой от асите.