Скандинавска митология

Владетелят на света нямал нужда от храна и бодро продължавал да върви, но спътниците му едва се държали на краката си от умора и глад.

На петия ден попаднали на стадо диви бикове и Один убил един с копието си. Локи и Ньорд, макар и уморени, одрали бика и запалили огън да го изпекат.

Минали час, два, три, четири — боговете неуморно поддържали с дърва огъня, но месото оставало сурово, сякаш не стояло над буйния огън.

Над главата им най-неочаквано се разнесъл гръмък смях. Тримата вдигнали сепнато глави и високо в небето съзрели кръжащ над тях огромен черен орел.

— Защо се смееш? — запитал го Один. — Или ти с някакво вълшебство ни пречиш да си приготвим храна?

— Отгатна, Один! — с човешки глас отвърнал орелът. — Вие никога няма да опечете бика, ако не ми се закълнете, че ще го поделите с мен.

— Добре, четвърт от месото ще е твое! — казал Один.

Локи също потвърдил.

И не успели да изкажат думите си още, месото пред очите им се зачервило и след минута било готово.

Боговете загасили огъня, снели бика, разделили го на части и поднесли на орела неговата част. Той не чакал да го молят. Кацнал до месото и започнал да гълта най-хубавите и вкусни късове.

Това разгневило боговете и най-вече Локи.

Той грабнал първия попаднал му подръка дебел клон и посегнал да удари дръзката птица, но тя се отстранила ловко. После грабнала с нокти клона и в същия миг той залепнал на ръцете на Бога на огъня. И докато се мъчел да се освободи, орелът заедно с него излетял към облаците.

— Стой, къде?! Веднага слизай! — закрещял уплашеният Локи.

Орелът сякаш го послушал и полетял над самата земя, като влачел Бога на огъня по камъните и храстите.

— Ще ми откъснеш ръцете, спри! — още по-гръмогласно закрещял Локи.

— Ща спра, ако се закълнеш, че ще изпълниш едно мое желание! — казал, без да спира, орелът.

— Кълна ти се, че ще го изпълня! Само спри да ме влачиш по земята! — простенал Богът на огъня.

— Добре! — разсмял се орелът и разтворил нокти.

Локи тежко рухнал сред храстите.

— Слушай сега какво искам от теб — кацнал на съседното дърво орелът. — Ще отидеш веднага в Асгард и ще ми доведеш тук Идун заедно с ябълките на вечната младост. И до заник-слънце гледай да се върнеш.

— Но ти кой си? — Локи станал на крака и захвърлил злополучния клон, който бил още в ръцете му.

— Аз съм великанът Тяци, повелителят на зимните бури! — произнесъл гордо орелът. — Можехте да се досетите, когато напразно се мъчехте да опечете месото или когато клонът замръзна за твоите ръце. Моите братя хримтурсите са глупави — в открит бой се мъчат да ви победят. Аз пък реших обратното. Ще ви лиша от вечната младост. Така вие скоро ще остареете и ще загубите силата си. Тогава ние, великаните, ще властваме над целия свят… Върви сега, Локи, и доведи тук Идун! Ти обеща!

Богът на огъня с наведена глава поел към Асгард. Страхувал се, че, ако изпълни поетото задължение, асите жестоко ще му отмъстят за похищението на съпругата на Браги и за ябълките на вечната младост. Но и дадената вече клетва не можел да наруши…

Дълго не вървял Богът на огъня. Тяци го бил отнесъл почти до самия Биврьост. Оставало да мине по моста и да влезе в двореца на Бога на поетите, където в най-голямата и красива зала живеела Идун.

— Навярно си дошъл за ябълки, Локи? — радушно го посрещнала Идун. — Ето ги там, вземи си колкото искаш.

— Не, Идун, не съм дошъл за ябълките — отвърнал хитрият Бог. — Дойдох, за да ти кажа, че в една гора на Земята видях дърво, на което растат много по-хубави от твоите ябълки.

— По-хубави ябълки от моите няма по света! Грешиш, Локи.

— Ако не ми вярваш, да отидем да ти покажа. Вземи за всеки случай и своите, за да ги сравним там на място — казал Богът на огъня.

Идун не се поколебала, взела кошницата с ябълките и, без да подозира измамата, тръгнала след Локи. Богът на огъня я завел направо в гората, където ги чакал Тяци. А той грабнал Идун заедно с кошницата и я отнесъл в своя далечен замък на север.

Богът на огъня изчакал в гората, докато съзрял, че Один и Ньорд се връщат. Тръгнал насреща им и заразказвал предълга история как орелът го завлякъл на някаква далечна планина, от която току-що се завръща.

Ала неговата измама не останала задълго скрита. Зоркият Хеймдал го видял първо как влиза в Асгард, а после излиза с Идун и кошницата с ябълките. Под натиска на боговете Локи бил принуден да признае, че помогнал на Тяци да отвлече богинята на вечната младост.