Скандинавска митология

Стените нараствали бързо и страхът бързо прониквал в сърцата на асите. Фрея по цели дни плачела, гледайки великана и коня му. Златните й сълзи се насъбрали в такова количество, че с тях можело да се купи цяло кралство на Земята.

— Скоро, много скоро, ще отида в Йотунхейм! — през сълзи казвала тя.

Заедно с нея плачели и Сол и Мани. Затова Луната и Слънцето всеки ден изгрявали леко замъглени.

А останалите аси с тъга си спомняли часа, когато изпълнили желанието на хримтурса и му дали клетвата си, която сега им забранявала да извикат Тор да ги избави от надвисналото зло. И страшно се сърдели на Бога на огъня.

До края на уречения от великана срок оставали два дена, а той имал работа само за още един. Тогава боговете се събрали на съвет.

Один излязъл пред всички.

— Над главите ни е надвиснала беда и за нея е виновен Локи. Да ти, Локи! Ти ни уверяваше да сключим този позорен договор. Ти ни уговори, че той няма да завърши стената в определения срок. Сега ти си длъжен да се разплатиш с него.

— Вие защо ме послушахте? Та аз не съм пил вода от извора Мимир и не съм толкова умен колкото Один?

— Стига си се оправдавал, Локи! — изрекъл строго Браги. — Знам, че ти винаги ще се измъкнеш от отговорността, която си поел. Затова помисли как да се избавим от великана. Не бива да му даваме Фрея и не може светът да остане без Луна и Слънце. Искам да знаеш, че ако това наистина стане, самият ти ще умреш от страшна смърт, която ние, боговете, можем да измислим.

— Така да бъде! — в хор изрекли останалите богове. Дори мълчаливият Видар и той казал „да“.

Локи дълго време стоял замислен, след което изведнъж се разсмял.

— Аси, бъдете спокойни! — великанът няма да дострои стената! — възкликнал той, станал и бързо отишъл някъде.

На следващото утро с изгрева на Слънцето — този ден то било много затъмнено — гигантският каменоделец возил последния си товар камъни. Неочаквано от една малка горичка изскочила голяма и красива кобила, която весело зацвилила и запрепускала около Свадилфари.

Жребецът не издържал на предизвикателството. Разтърсил грива, потреперел, скъсал хамутите и запрепускал след нея.

— Стой! Почакай! — завикал подире му великанът.

Но Свадилфари не го чувал. Заслепен от красотата на кобилата, конят се носел като стрела и скоро и двамата изчезнали в гората.

Асите с тревога чакали великана на стените на Асгард, но той не се появил. Фрея плачела пак, този път от щастие, а и останалите се развеселили.

Когато в края на втория ден доволната и радостна Сол завършвала пътешествието си по небето, боговете отново видели хримтурса.

Уморен и потен, без коня си, той крачел към Асгард и страшно проклинал.

— Вие ме излъгахте! — отдалеч завикал той. — Нарушихте клетвата си. Изпратихте в Йотунхейм кобила да подмами коня ми!

Асите се досетили, че това е дело на Локи, но нищо не отговорили.

— Дайте ми Фрея! — заудрял с огромните си юмруци по стената хримтурсът. — Дайте ми Луната и Слънцето или скъпо ще си платите, загдето ме излъгахте!

Той се навел, взел от изостаналите наоколо камъни и с всички сили ги метнал към боговете. Едва успели да се предпазят. Камъкът се ударил в покрива на двореца на Хеймдал и свалил няколко керемиди.

— Тор! — в хор завикали асите.

Отговорила им продължителна гръмотевица. В прозрачното небе нараствала исполинската фигура на рижобрадия Бог на гръмотевицата, застанал прав в колесницата си.

— Какво виждам!? Хримтурс пред стените на Асгард? — възкликнал той и даже не попитал какво се е случило. Метнал веднага Мьолнир.

Великанът тъкмо се готвел да запрати по боговете втори камък, чукът го ударил и го проснал мъртъв на земята.

Стените на Асгард боговете достроили сами. Но дълго време не били весели. Предсказанията на норните продължили да се сбъдват. Те извършили клетвопрестъпление, а на кого, ако не на тях било известно, че това не минава просто така.

Жребецът Свадилфари изчезнал безследно. Никой никога не чул нещо повече за него, нито пък се разбрало какво се е случило.

Що се отнася до Локи, който се превърнал в кобила, той останал задълго в този образ. Дори родил жребче. То било осмокрако и го нарекли Слейпнир. Один го взел за себе си и го язди и досега.

Скоро след като Локи възвърнал обичайния си вид, заедно с Один и Ньорд тръгнали да странстват пеша по света. По едно време се залутали из такива диви и пусти планини, където няколко дни не срещнали нито човек, нито звяр.