Скандинавска митология

Квасир слязъл на Земята и известно време джуджето ходело сред хората и се мъчело да им предаде поне малко от своите огромни знания. Но на хората не им трябвали те. Занимавала ги само една мисъл — как да забогатеят. Търгували, крадели или воювали и даже не се вслушали в думите на малкия мъдрец.

Тогава джуджето се отправило към Сварталвхейм, при черните гноми. Ала и гномите били заети със същото. Усърдно събирали злато, сребро и скъпоценни камъни. Квасир минавал от жилище на жилище, накрая отишъл при двамата братя Фялар и Галар.

— Мога да ви науча на всяко изкуство и да ви изуча на която наука пожелаете — казал им той. — Кажете какво ви интересува?

— Нима си толкова учен? — попитали гномите.

— Аз съм най-учен от всички учени по света! — гордо отвърнало мъдрото джудже.

— Разкажи ни тогава как е направен светът?

Зарадван, че си намерил слушатели, Квасир заговорил за ясена Игдрасил, за Асгард и чудесните му дворци, за боговете, за великаните и за предсказанията на норните.

— Наистина това джудже знае много! — прошепнал Фялар на ухото на брат си. — И си мисля, че от неговата кръв може да се направи напитка, която и нас ще направи толкова мъдри, колкото е той.

— Прав си — отвърнал Галар.

И докато Квасир продължавал разказа си за устройството на света, гномите се нахвърлили върху него и го убили.

После му източили кръвта, смесили я с мед и напълнили един котел и две гърнета с нея. Тази смес притежавала чудновати свойства. Който веднъж отпиел от нея, се превръщал в изкусен поет. Затова я нарекли „поетичен мед“.

Братята не казали на никого за престъплението си, защото се бояли от гнева на боговете. Пуснали слух, че джуджето умряло, задушено от своята премъдрост, която нямало с кого да сподели по Земята. Такива неща обаче никога не остават скрити за дълго. Наскоро след убийството на Квасир при братята се отбил великанът Гилинг. Гномите не се сдържали и от дума на дума му се похвалили с „поетичния мед“.

— Дайте ми да го изпробвам! — помолил им се великанът.

— Не може. Този мед струва скъпо и прескъпо и ние даром няма да го даваме — отказали му братята.

— За него ще ви донеса много злато — казал Гилинг и се приготвил да си ходи.

Гномите страшно съжалявали, че му се похвалили какво имат. Опасявали се, че ще ги издаде. Затова, без много да му мислят, решили и него да погубят.

— Почакай, не бързай! — казали те. — Днес си мислехме да се повозим малко с нашата лодка из морето. Ако нямаш работа, защо не дойдеш с нас? Трима е по-весело.

Гилинг охотно се съгласил, защото обичал да се вози с лодка. Но гномите знаели, че не умее да плува, откарали лодката при най-дълбокото и неочаквано я обърнали. Великанът като камък полетял към дъното.

Фялар и Галар били добри плувци и благополучно се измъкнали на брега. Ала тук вече ги чакал най-големият син на Гилинг — Сутунг. От високия бряг той видял как те погубили баща му и кипял от нетърпение да си отмъсти.

— Ще умрете от същата смърт, която избрахте за своя гост! — зловещо възкликнал Сутунг, извън себе си от ярост. — Ще ви привържа и двама ви към тази скала, която при прилив се скрива цялата под водата. Ще стоите оковани, докато морето не ви погълне или слънцето не ви превърне в камък…

— Милост, пощади ни! — паднали на колене братята. — За живота си ще ти дадем най-скъпото — нашия „поетически мед“. Такъв дори боговете нямат. Една глътка от него и той ще направи от теб забележителен поет!

— Такава напитка съм склонен да приема като откуп за смъртта на баща си! — казал Сутунг, като размислил. — Условието е да ми го дадете всичкия и да ми разкажете откъде сте го намерили!

Гномите приели неговите условия, нямало как — били в ръцете му. Сутунг си тръгнал към къщи с „поетичния мед“ и там го скрил в дълбока пещера, стените, подът и таванът на която били от гранит. Да го пази, на входа сложил дъщеря си, Гунльод.

От нея и от самия Сутунг почти всички великани научили за убийството на Квасир и за приготвената от кръвта му напитка. Подир няколко дни гарваните и вълците на Бащата на боговете донесли вестта и в Асгард.

Один заповядал веднага сурово да накажат Фялар и Галар, а сам решил да открадне напитката на поезията и да я пренесе във Валхала.

Преоблякъл се като беден странник и вървял дълго през Йотунхейм. По едно време съзрял девет великана, които косили голяма ливада. Деветимата били слуги на по-малкия брат на Сутунг — Бауги. Въпреки че било още рано, Один забелязал, че от тях текат потоци от пот.