Скандинавска митология

— Длъжен си да се подложиш на последното и най-важно изпитание, Фенрир — казали боговете, като пристигнали при най-малкото от децата на Локи. — Ако и него издържиш, славата ти ще се разнесе из целия свят. Ала за това, където ние те отведем, ще трябва да отидеш.

— Готов съм — съгласило се без повече уговорки вълчето.

Но когато асите го отвели на остров Лингви и поискали да му сложат Глейпнир, то се озъбило сърдито.

— Веригата е толкова тънка, че, ако не е вълшебна, нищо не ми струва да я разкъсам. Но ако е вълшебна, то независимо от силата ми, мога и да не я разкъсам. Значи или ще стана ваш пленник, или няма да постигна никаква слава.

— Грешиш, Фенрир — възразил Один. — Ако ти не скъсаш Глейпнир, значи си толкова слаб и ние няма защо да се страхуваме от теб и веднага ще ти дадем свободата. Но ако я скъсаш, нищо няма да загубиш.

— Говориш мъдри неща — усмихнало се вълчето. — Добре, ще ви разреша да ме подложите и на това изпитание само ако някой от вас вместо залог, сложи в устата ми своята дясна ръка.

Всички аси неволно навели глави и единствено Тюр храбро пристъпил напред.

— Аз ще го направя — казал простичко той и сложил дясната си ръка в огромната паст на Фенрир.

Вълчето много внимателно я обхванало с острите си зъби.

— А сега ми сложете веригата Глейпнир — произнесло глухо то.

Боговете облекчено въздъхнали и, като гледали със страх Тюр, надянали Глейпнир на шията му. Другият й край бил закрепен към огромна скала. Фенрир разтърсил глава, затеглил силно и по-силно, но чудната верига не се късала.

— Не, не мога да я разкъсам — полузадушен произнесъл той. — Освободете ме.

Асите не помръднали от местата си.

— Аха, така ли, значи излъгали сте ме? — заръмжал бясно Фенрир, с леко движение на челюстите си откъснал ръката на Тюр и се нахвърлил върху останалите аси.

Тогава насреща му излязъл Хеймдал, който с голяма бързина втъкнал меча си в отворената му уста. Острието се забило в горната челюст, дръжката опряла в долната и то не могло да ги затвори. От болка и злоба зловещо завило.

Докато едни от боговете превързвали раната на Тюр, другите заедно с Один взели скалата, към която бил привързан Глейпнир, и я спуснали дълбоко под земята. Там страшният вълк живее и досега, расте и набира сили в очакване на този миг, когато трябва да изпълни предсказаното от норните.

Така асите за дълго време се избавили от страшните деца на Бога на огъня. Скоро получили и надеждно оръжие срещу великаните. И тогава се случило ето какво.

Каза се вече, че съпругата на Тор, богинята на плодородието Сив, по красота отстъпвала само на Фрея и се славела по света със забележителните си коси. Сега ще разкажем как ги е получила.

Някога тя имала дълги светлоруси коси, с които много се гордеела.

Веднъж Локи от завист към Тор се прокраднал през нощта до ложето на Сив и остригал косите й до корените. Сив се събудила и веднага забелязала какво е направил и завикала Тор за помощ. Коварният бог не бил отишъл далеч и Тор пристигнал. В първия миг не могъл да дойде на себе си от удивление, после, като разбрал кой може да го е направил, удивлението му се сменило с необуздана ярост. Веднага се втурнал да гони Локи.

Доволен от жестоката си шега, Богът на огъня спокойно си седял под клоните на Лерад и с интерес наблюдавал забавните скокове на катерицата Рататоск. Неочаквано пред него с целия си огромен ръст се изправил най-силният от асите.

От гняв гъстите коси на Тор се изправили, очите му се налели с кръв, а рижата му брада се тресяла от ярост.

— Готви се за смъртта, Локи! — прокънтял гласът му. — Сега ще счупя всичките ти кости!

— Пощади ме, Тор! — промълвил не на шега изплашеният Бог на огъня.

— Пощади ме и аз ще поправя своята вина!

— Лъжеш! Как, като си остригал косите на Сив, ще ги върнеш обратно, мошенико!

— Ще отида при гномите, Тор. Знаеш какви прекрасни неща те изработват. Сигурно ще успеят да направят и коси, при това от чисто злато. Заклевам ти се в това, Тор!

Тор знаел, че дори такъв лъжец, какъвто е Локи, няма да посмее да наруши клетвата си. Сдържал гнева си и пуснал хитрия бог.

Доволен, че така лесно се отървал от надвисналата над главата му смърт, Локи като стрела се понесъл към страната на гномите.

Сред подземните жители имало немалко добри майстори. Но особено се славели с изкуството си братята Ивалди. Точно при тях отишъл Локи.

Братята гноми се зарадвали на молбата на бога. Те искали отдавна да покажат на боговете необикновеното си изкуство. Веднага се заловили за работа и след час косите на Сив станали готови. Те били тънки като паяжина, дълги и гъсти и — нещо удивително — сложени на главата, мигновено зараствали и продължавали да растат като истински, независимо че били изковани от чисто злато.