Скандинавска митология

— По-добре да отидем при боговете и нека те да решат кой от нас е загубил облога — отвърнал Локи смутено.

Синдри кимнал в съгласие, взел пръстена, глигана и чука и двамата поели към Асгард. След няколко часа стигнали извора Урд. Край него от незапомнени времена боговете решавали по право споровете между тях самите и тези между хората. На един от хълмовете седели Один, Фрейр и Тор.

Локи се приближил и предал на Один Гунгнир, на Фрейр — кораба „Скидбладнир“, на Тор — златните коси на Сив. После пристъпил Синдри, разказал за облога си с бога на огъня и дал на Один пръстена Драупнир, глигана Гулинбурсти — на Фрейр и чукът Мьолнир — на Тор.

Боговете не се съвещавали много дълго. Мьолнир единодушно бил признат за най-доброто оръжие срещу великаните и най-хубавото от направените от гномите неща.

— Прости се с главата си Локи, защото смятам веднага да я отрежа! — доволен от приетото решение се обърнал към Бога на огъня Синдри.

— Преди да я отрежеш, ще е необходимо да ме хванеш! — рекъл насмешливо Локи. — А за това трябва да бягаш по-бързо от мен!

Локи обул крилатите си сандали и като вихър се понесъл в небето.

— Това е нечестно! Загуби облога и си длъжен да ми дадеш главата си! — извикал Синдри. — Хвани го, Тор!

Правдата била на страната на гнома и Тор се спуснал подир беглеца. Той бягал по-бързо и за него не представлявала трудност да го настигне и хване. Не минало и час и Тор се върнал обратно заедно с дърпащия се Локи.

— Няма да ми избягаш вече! — радостно възкликнал Синдри и се приближил с нож в ръката към Бога на огъня.

— Чакай! — извикал Локи. — Облогът беше сключен само за главата ми, но не и за шията. Тя си е моя и ти нямаш право да я пипаш!

Синдри спрял и се замислил, после прибрал ножа.

— Хитър си и съумя да се спасиш! — със съжаление изрекъл той. — Не мога да отрежа главата ти, без да докосна шията. Но ненаказан няма да те оставя. Ще зашия лъжливата ти уста, за да не можеш повече никога да се хвалиш и предизвикваш някого.

Гномът извадил от джоба си шило и пробил на няколко места устните на Локи. След което здраво ги съшил с ремъци. Уви! Не успял още да се скрие от очите на боговете, Богът на огъня се освободил от ремъците и продължил да лъже и да се хвали както преди.

Боговете не му се сърдели. Благодарение на неговите предизвикателства Один получил забележителния пръстен Драупнир, Фрейр — необикновения глиган Гулинбурсти, а Тор — чука Мьолнир, който станал най-голямата заплаха за великаните.

Не му се сърдела и Сив. Тя получила най-прекрасните коси на света.

На запад от Асгард от незапомнени времена се намирала Ванхейм, царството на могъщите и добри духове — ваните. Ваните никога и на никого не причинявали зло. Рядко излизали извън пределите на своята страна и не им се случвало често да се срещат с хората или великаните.

Много време асите и ваните живели в мир. Но когато от Йотунхейм дошли норните и златният век свършил, асите с все по-голяма завист загледали огромните богатства на съседите си. Завистта е лош съветник. Тъй като не виждали друг начин да им отнемат богатствата, асите решили да ги вземат със сила.

Когато получил Мьолнир от гномите, Тор веднага отишъл на изток, за да се сражава с великаните. Один знаел, че най-големият му син няма да им позволи, каквото и да се случи, да се доближат до Асгард. Затова събрал боговете и ги повел към Ванхейм.

Добрите духове излезли насреща им да се защитават. Один метнал своето неотразимо копие и така извършил първото в света убийство заради злато. Сбъднало се още едно от предсказанията на норните — боговете пролели кръв, за което рано или късно щели да заплатят със своята.

Започналата война не им донесла желаното богатство, нито пък слава. Задружните и свободолюбиви вани отблъсквали успешно нападение след нападение на боговете, прогонили ги обратно в Асгард и обсадили страната от всички страни.

Асите побързали да сключат мир с тях и да обменят заложници. Дали за заложник на ваните Хьонир, а те изпратили Ньорд заедно с двете му деца — Фрейр и Фрея, които и досега живеят в Асгард.

Подир размяната в знак на вечна и нерушима дружба асите и ваните се изплюли в златен съд и от събраната слюнка изваяли джуджето Квасир.

Квасир бил най-умното и учено същество на света, защото съчетавал у себе си мъдростта и знанията на боговете и ваните. То било сведущо по всички въпроси, които умът може да измисли, и умеело да говори на езиците на всички народи.