Скандинавска митология

Седнал на трона си, Один внимателно огледал и трите деца на Локи.

— Чуй ме, Хел — произнесъл Бащата на боговете. — Ти си така голяма и силна, че ние тук решихме да ти дадем във владение една цяла страна. Тя се намира под земята, дори под Сварталвхейм, и я населяват душите на умрелите, които са недостойни да живеят във Валхала. Върви там и повече никога не се появявай на повърхността на Земята.

— Съгласна съм — свела глава Хел.

— Ти, Йормунганд — продължил Один, — ще живееш на дъното на Световното море. Само там за теб ще се намерят достатъчно място и храна.

— С-ссъглассна съм — изсъскала Йормунганд, свила се на кълбо и загледала боговете с немигащите си очи.

— Ти, Фенрир, ще живееш в Асгард и ние ще те възпитаваме — казал Один.

Вълчето нищо не отговорило. Било още малко и глупаво и дори не знаело да говори.

Хел още същия ден се отправила в царството на мъртвите, където и досега повелява над душите на умрелите и зорко следи за това нито един от тях да не избяга на свобода.

Змията Йормунганд се спуснала на дъното на Световното море, където пораснала толкова, че опасала като пръстен цялата Земя и сложила глава върху собствената си опашка. От този ден престанали да я наричат Йормунганд и й дали името Митгард, което означава „Световна змия“.

Фенрир цяла година живял в Асгард и с всеки час ставал все по-голям и по-голям. И скоро игривото някога вълче се превърнало в такова чудовище, до което никой освен Тюр, Богът на войната, който го хранел, не смеел да се приближи.

Тогава асите решили да вържат Фенрир по-здраво и повече от месец се трудили и изковали верига’, която си мислели, че ще го удържи, ако нещо му хрумне да направи. Веригата се казвала Лединг и била най-дебелата в света. Боговете я отнесли при Фенрир.

— Ти израсна вече, Фенрир — казали му те. — Време е да изпитаме твоята сила. Опитай се да скъсаш тази верига и направиш ли го, ще си достоен да живееш в Асгард.

Фенрир звено по звено огледал внимателно Лединг и отговорил:

— Добре. Сложете я на врата ми.

Доволни, че всичко станало толкова лесно, боговете изпълнили неговото желание.

— А сега се отместете — казало вълчето.

Веднага щом изрекъл тези думи, тръснал глава и Лединг със звън се разпиляла на парчета.

— Виждате ли, че съм достоен да живея сред вас — гордо заявил Фенрир и се върнал да легне на мястото си.

— Да, Фенрир, достоен си да живееш сред нас — спогледали се боговете и побързали да си отидат, за да направят втора верига.

Три месеца минали, преди боговете да изковат Дроми, която била точно три пъти по-дебела от Лединг.

— Тази Фенрир няма да разкъса — казвали си един на друг те, когато я носели към вълчето.

Но когато то станало на крака, за да ги приветства, те забелязали, че гърбът му се извисявал над покривите на Валхала, веселото им настроение набързо се изпарило.

Фенрир още по-внимателно от първия път огледал Дроми.

— Новата верига е още по-дебела от старата, ала и моите сили се увеличиха. С удоволствие ще я изпробвам.

Той подложил врата си да му надянат веригата. Но едва помръднал глава, тя се скъсала и паднала на земята.

Поразените богове се събрали на съвет.

— Трета верига няма смисъл да правим, все едно, докато я изковем, Фенрир ще порасне още повече и ще я скъса като първите две — казали боговете.

— Добре тогава. Да се обърнем за помощ към гномите ли? — изгледал ги поред Один. — Може пък на тях да се удаде онова, което ние не успяхме да постигнем.

Повикал Скюрмир, вестоносеца на асите, и го изпратил в Сварталвхейм. Гномите изслушали молбата на Бащата на боговете и дълго умували и спорили помежду си от какъв метал да изковат веригата.

— Ние няма да я правим от метал — рекъл накрая най-старият от тях.

— Ще я направим от корените на планините, брадите на жените, шума от котешките стъпки, слюнките на птиците, гласовете на рибите и сухожилията на мечките. И си мисля, че такава верига дори Фенрир няма да разкъса.

Така се и получило. Подир два месеца донесъл на боговете веригата Глейпнир, направена по съвета на старейшината на гномите.

Оттогава стъпките на котките станали безшумни, жените нямат бради, планините — корени, птиците — слюнки, рибите — глас, а мечките — сухожилия.

Когато асите видели Глейпнир, били много удивени и много разочаровани. Глейпнир била дебела не повече от човешка ръка и мека като вълна. Колкото по се разтегляла, толкова по-тънка ставала.

Все пак трябвало да опитат и да я надянат на врата на Фенрир. За да са спокойни, Боговете решили да го отведат на остров Лингви, който се намирал далеч в Световното море, където, ако нещо се случело, вълчето не ще можело да причини вреда на никого.