Скандинавска митология

Дъщерята на Ньорд и сестра на Фрейр, богинята на любовта Фрея, още наричали и Ванадис, тъй като била от рода на ваните, била втората след Фриг в Асгард. А нейното сърце било толкова нежно, че усещала страданията на всичко живо. Фрея притежавала вълшебна соколова премяна и често с образа на сокол летяла над облаците. Имала и чудна златна огърлица с име Брисингамен. А когато тази богиня плачела, от очите и капели златни сълзи.

Съпругата на Браги, нежната и кротка Идун, била богиня на вечната младост. Тя била скромна и тиха, но без нея асите отдавна нямало да са между живите. Идун притежавала вълшебна кошница с ябълките на вечната младост, с които угощавала боговете. Кошницата никога не се опразвала, на мястото на изядената ябълка винаги се появявала нова.

Богинята Ейр лекувала всички болести и рани. Затова била покровителка на лекарите.

Майката на Тор, както казахме, била Богинята на Земята Йорд, а съпругата му Сив — Богиня на плодородието. По красота Сив отстъпвала само на Фрея, а като нейните коси нямал никой по света.

Богинята Льовн освещавала браковете между мъжете и жените. А богинята Сьовн пазела домовете на хората от крадци и се стараела те да живеят мирно и задружно.

Богинята Вар слушала и записвала клетвите и обещанията на хората. Богините Фула, Сага, Хлин и Гна прислугвали на Фриг и изпълнявали нейните поръчения.

Освен боговете и богините в Асгард живеели и прекрасните девици — воини — валкирии. Тяхна предводителка била Фрея. Валкириите невидими вземат участие във всяка битка и даряват победата на този, на когото боговете я присъдят. После отнасят падналите в боя воини във Валхала и там им прислужват на масите.

Така е устроен Асгард и тези са неговите жители. А сега, когато се знае всичко за асите, послушайте разказите за техните подвизи. Чуйте онова, което се е случило с боговете преди, това, което ще се случи утре, в последните дни на света. Чуйте за подвизите на могъщия Тор, за хитростите на Бога на огъня и за неговите страшни деца.

Дълго преди великаните да започнат войната с асите, Богът на огъня странствал по света. Спрял се в Йотунхейм и три години живял у великанката Ангробода. Тя му родила за това време три деца: момиче Хел, змията Йормунганд и вълчето Фенрир. Богът на огъня се върнал обратно в Асгард и на никого не разказвал за спирането си в страната на великаните. Но Один скоро разбрал за неговите деца и отишъл при извора Урд, за да попита норните за тяхната съдба.

— Гледайте, гледайте, самият мъдър Баща на боговете при нас е пристигнал — едва зърнала го, възкликнала най-старата норна. — Но той от нас ще чуе вести недобри.

— Пристигнал е да чуе, че за дълго от спокойствие ще се лиши — прибавила средната норна.

— Да, така е. Дошъл е да чуе истината за децата на Локи и великанката Ангробода — потвърдила и най-малката.

— Ако знаете защо съм тук, отговорете ми тогава на въпроса, който исках да ви задам — казал Один.

— Ще ти отговорим — подхванала отново Урд. — Макар за теб по-добре е да не чуваш нашите слова. Знай, че тези, за които си дошъл да питаш, много нещастие ще причинят на боговете. — Две от тях смъртта ще донесат на теб и на най-големия ти син, а третата след вас ще управлява и царството и ще бъде царството на тъмнината и смъртта — добавила Верданди.

— Да, така ще бъде — вълкът теб ще убие, змията — Тор, но и те самите ще загинат. Царството на третата пък, няма да го бъде дълго. Животът над смъртта ще възтържествува, а светлината ще победи тъмнината — казала Скулд.

Тъжен и замислен се върнал Один в Асгард. Викнал при него всички богове и предал думите на норните, а Тор изпратил в Йотунхейм да доведе децата на Локи.

Асите го изслушали с нарастваща тревога. Но още повече се изплашили и разтревожили, когато Богът на гръмотевицата довел с колесницата си Хел, Йормунганд и Фенрир.

Още съвсем малка, Хел била с две глави по-висока от своята гигантска майка. Лявата половина на лицето и тялото й била червена като сурово месо, а дясната — синьо-черна, каквото е беззвездното небе в страната на вечната нощ.

Змията Йормунганд, втората дъщеря на Ангробода, също не била пораснала още, но вече била дълга петдесет крачки и от устата й течала смъртоносна отрова. Светлозелените и очи святкали с безпощадна злоба.

В сравнение със своите сестри Фенрир изглеждал най-безобиден. На ръст бил колкото обикновен вълк и се държал ласкаво и весело. Това се харесало на боговете. Нищо опасно нямало в него. И те решили да го оставят при себе си.