Скандинавска митология

Богът на огъня облекчено отдъхнал и вече искал да ги отнесе на Тор, но братята го спрели.

— Почакай още мъничко. Още не сме свършили.

Локи ги послушал. И с интерес загледал как гномите отново заразмахвали своите малки чукчета. Скоро изковали покрито с фина резба дълго копие и малък кораб. Копието се наричало Гунгнир. Имало вълшебното свойство да пробива и най-дебелите брони и щитове и да разбива на късчета и най-закалените мечове.

Още по-забележителен бил корабът. Нарекли го „Скидбладнир“ и в която посока да тръгнел, в платната му винаги духал попътен вятър.

„Скидбладнир“ бил най-големият кораб на света, но можел да се огъне така — сякаш бил направен от обикновен плат, — че ставал толкова мъничък и спокойно се събирал в пазвата или пък се затъквал на пояса. Най-старият от братята Ивалди подал направеното на Локи и казал:

— Тези неща са подаръци на боговете. Отнеси ги в Асгард и ги дай: копието Гунгнир — на Один, корабът „Скидбладнир“ — на Фрейр, а косите — на Тор.

Локи благодарил на братята и поел обратния път. Почти излизал от подземното царство, когато в една от пещерите случайно съзрял гнома Брок и брат му Синдри. Верен на характера си, на Бога на огъня му се приискало да ги подразни.

— Ей, вие жалки майстори! — извикал им Локи. — Я погледнете какво нося и се поучете как трябва да се работи истински…

Гномът Синдри бил опитен и изкусен майстор. Внимателно разгледал косите, кораба и копието и казал:

— Прекрасно са изработени, спор няма. Но аз мога да направя още по-хубави неща.

— Ти просто си жалък самохвалко! — продължил да го дразни Локи. — Какво е твоето изкуство в сравнение с това на братята Ивалди! Готов съм да сключа с теб облог и залагам главата си в замяна на твоята, че ти никога няма да направиш нещо по-хубаво от косите, кораба и копието.

— Ще се обзаложим за главите си, добре! — отвърнал Синдри спокойно. — Загубиш ли, предупреждавам те, че без жалост ще я отсека. А сега изчакай и ще видиш самохвалко ли съм или не.

Синдри влязъл в пещерата, където се намирала работилницата му, сложил в огнището къс злато и заповядал на брат си непрекъснато да раздухва с ковашките мехове огъня.

— Запомни, че, ако за миг прекъснеш работата, ние сме загубени — прошепнал той на Брок и напуснал работилницата.

Локи започнал вече да се разкайва, че така лекомислено заложил главата си. Решил, че нищо няма да му струва, ако попречи на Синдри да загуби баса. Превърнал се в муха и започнал да хапе Брок по лицето.

Гномът се мръщел, тръскал глава, подскачал от болките, но не захвърлил работата си. Скоро влязъл Синдри и Локи побързал да върне обичайния си вид.

Синдри приближил и извадил от огнището златен пръстен, по-красив от който Богът на огъня не бил виждал.

— Готово! Това е Драупнир — казал Синдри. — Който го носи на пръста си, всеки девети ден той ще му донася още осем такива пръстена.

— Не е направен лошо! — казал Локи. — Но ми се струва, че корабът и копието на братята Ивалди са по-добри.

Синдри нищо не му отвърнал. Сложил в огнището стара свинска кожа, повторил на брат си това, което казал преди малко, и пак излязъл.

Локи истински започнал да се страхува за главата си. Отново се превърнал в муха и с още по-голяма настървеност продължил да хапе Брок по шията, лицето и челото.

Бедният гном почервенял като рак. Обливал се в пот, подскачал и едва се сдържал да не захвърли работата и да прогони нахалната муха. Търпението му почти се изчерпало и Синдри влязъл. С влизането му от огнището изскочил огромен глиган с четина от чисто злато.

— Това е глиганът Гулинбурсти. Той е толкова бърз, колкото осмоногия Слейпнир и може да носи ездача си през гори, планини и морета леко и свободно, сякаш върви по гладък път.

— Глиганът е добър, все пак копието Гунгнир е по-добро от него! — казал Локи.

И сега Синдри не казал нито дума. Сложил в огнището къс желязо, предупредил брат си да е особено внимателен и излязъл.

Локи почувствал, че е в голяма опасност и ще загуби главата си.

За трети път се превърнал в муха и яростно се нахвърлил върху Брок. Издебнал го, кацнал на окото му и безжалостно започнал да го хапе.

Брок не издържал, захвърлил работата и се хванал за окото. В същия миг на прага застанал Синдри. Приближил се бързо до огнището и извадил от него тежък железен чук.

— Това е Мьолнир — обърнал се той към Локи, който си седял мирно в ъгъла, сякаш нищо не се е случило. — В света няма нищо, което да може да издържи неговия удар. И порази ли целта, той се връща сам в ръката на стопанина си. Кажи ми сега, кое от направеното от братята Ивалди може да бъде сравнено с него?