Скандинавска митология

— Работата ви съвсем не е тежка, защо сте така уморени? — попитал ги Бащата на боговете.

— Тъпи са ни косите, иначе отдавна да сме окосили — отвърнал един от великаните.

— Имам лек за вашата болка — Один извадил от пазвата си точило. — Вижте! Стига да потъркам с този камък вашите коси и те ще станат по-остри от най-острия меч.

— На мен го дай първо! — възкликнал един от великаните.

— Не, на мен! — възразил му друг.

— На мен! На мен! — един през друг завикали в хор великаните.

— Нека го вземе най-ловкият! — засмял се Один и хвърлил точилото високо към небето.

Великаните се затичали да го уловят, започнали да го дърпат един от друг и накрая се сбили. Първо с юмруци, после грабнали косите: така яростно се секли с тях, че след десетина минути и деветимата бездиханни лежали на земята.

По обяд на ливадата дошъл Бауги и се хванал за главата, като видял мъртви слугите си.

— Ох, горко ми! — възкликнал той. — Кой сега ще коси ливадите ми и кой ще жъне нивите ми! Откъде по това време да намеря нови работници?

— Не се вайкай напразно! — приближил най-старият от асите. — Ако искаш аз ще работя за теб през лятото и ще свърша толкова работа, колкото и тези деветима щяха да свършат.

Великанът изгледал учудено Один.

— Толкова си малък и се захващаш да замениш всичките ми слуги? Чудно! Как се казваш?

— Болверк — отвърнал Владетелят на света. — В сравнение с теб съм малък наистина, но ще свърша каквото ти казах.

— А каква плата ще искаш? — запитал нерешително Бауги.

— Глътка от меда, който се пази при твоя брат.

— Не мога да ти обещая такова нещо. Медът принадлежи на Сутунг и той на никого няма да даде да вкуси от него.

— Щом не можеш да ми го обещаеш, закълни се тогава, че ще ми помогнеш да се сдобия с меда.

— В това мога да ти се закълна, защото и на мен отдавна ми се ще да го вкуся. Вземем ли меда, ще си го разделим поравно.

При тези условия двамата се споразумели и Один останал до късна есен у Бауги. Работил за деветима, както обещал. Окосил всички ливади, ожънал житото, очукал го и го прибрал в хамбарите. И когато от дърветата окапали последните листа и в поточетата се появил първият лед, Бащата на боговете отишъл при хримтурса и му припомнил за тяхното споразумение.

— С удоволствие ще ти помогна, ала не знам как да го направя. Дъщерята на Сутунг Гунльод пази денем и нощем меда и няма как да се промъкнем покрай нея.

— Отведи ме, където е скрит, пък там ще помислим как да се доберем до него — казал Один.

Великанът с нежелание го повел към планината, където се намирала пещерата на брат му. Бащата на боговете много внимателно огледал всичко и подал на Бауги дълъг свредел.

— Ако не можем да влезем отпред през входа, защо да не опитаме отзад. Вземи този свредел и почни да пробиваш планината срещу мястото, където се намира пещерата.

Хримтурсът се удивил.

— Но как ще преминем през толкова малък отвор?

— Първо го пробий, пък после ще му мислим! — усмихнал се най-старият от асите.

Хримтурсът недоверчиво поклатил глава, но се захванал за работа. Ала мисълта, че нещо го лъжат, не му давала покой. Решил на свой ред да изхитрува.

— Пробих планината, Болверк! — казал след малко. Извадил свредела и го поставил на земята. — Можеш да вземеш меда.

Вместо отговор, Один силно духнал в отвора. От него излетели само дребни песъчинки и малки камъчета.

— Още не си стигнал до пещерата, иначе пепелта щеше да влезе навътре, а не да излиза навън.

Удивен от съобразителността на своя слуга, великанът отново се заел да пробива скалата и този път довършил работата докрай.

— Свърших. Можеш да духаш, колкото си искаш — обърнал се той към Один.

Бащата на боговете се навел и духнал в отвора. Навън не излезли пясък и камъчета. Това го убедило, че великанът казвал истината.

— А сега как ще вземеш меда, Болверк? — запитал с основание Бауги.

— Ето как! — казал Один, превърнал се в червей и се шмугнал в отвора.

Хримтурсът сега вече разбрал, че наистина са го излъгали. Грабнал свредела и се опитал с него да достигне Бащата на боговете, но той вече благополучно скачал на пода на пещерата.

Чула шума от свредела, Гунльод станала и внимателно огледала всички ъгли.

— Ах, какъв противен червей! — възкликнала тя, като съзряла червея. Готвела се вече да го смаже с крак, когато пред очите и той се превърнал в прекрасен младеж.

— Ти пък кой си? — попитала поразената девойка.

— В онази далечна страна, от която идвам, ме наричат Болверк — отвърнал Один. — А сега прощавай, Гунльод. Минах покрай теб просто така и трябва да продължа пътя си.