Скандинавска митология

— Ах — не! Остани малко при мен, мили младежо! — възкликнала великанката и с възхищение огледала неканения си гост. — Ти си така красив, че, като те гледам, забравям всичко на света. Остани и ще получиш каквото пожелаеш…

— Мога да остана само три дни с теб, Гунльод — казал Бащата на боговете. — И за тези три дни ти си длъжна да ми дадеш три глътки от питието, което се пази от теб.

— Добре, Болверк — съгласила се влюбената девойка. — Баща ми жестоко ще ме накаже, но трите дни ще бъдат три дни. Даже за минута щастие с теб, бих дала много. Нека да бъде, както ти искаш.

Трите дни минали бързо. Три пъти поглеждало слънцето в пещерата и на четвъртия Гунльод отвела Один при съдовете с напитката.

— Жал ми е да се разделя с теб, Болверк, но дадох дума и няма да те задържам. Пийни три глътки от питието и върви, където искаш.

Както помните, напитката се пазела в три съда — две гърнета и един котел. С първата глътка Владетелят на света пресушил едното гърне, с втората — второто, с третата — целия котел.

— Довиждане, Гунльод, и благодаря за гостоприемството! — изрекъл той, превърнал се в орел и излетял от пещерата.

— Прощавай, Болверк! — със сълзи в очите прошепнала девойката. — Затова ли дойде при мен, за да тъгувам по теб до края на живота си…

В този миг в пещерата нахълтал Сутунг. Като се връщал вкъщи, видял излитащия орел и заподозрял нещо лошо.

— Къде е медът? — попитал дъщеря си той.

Тя мълчаливо му показала празните съдове.

Великанът проклел глухо, надянал орловата си премяна и се спуснал по следите на Бащата на боговете.

Изпитият мед пречел на Один да лети бързо и преди Митгард Сутунг взел да го настига. Малко му трябвало да го сграбчи, ала най-старият от асите се досетил и изплюл част от меда на земята. После с няколко могъщи замаха на крилете си долетял до Асгард.

Тук с вълшебната напитка напълнил голям златен съд, който подарил на своя син, Бога на поетите, Браги.

От този ден най-добрата поезия съществува само в Асгард или я творят тези, които боговете са решили да дарят. Наистина част от меда Владетелят на света изплюл на земята и тя достигнала до хората. Но това били остатъци от дъното на съдовете. Ето защо по света има толкова много лоши поети.

Тор все още не се бил завърнал от далечните земи, където продължавал да воюва с хримтурсите, когато стражът на Биврьост, Хеймдал, зърнал, че към Асгард приближава някакъв великан.

Притеклите се от свиренето на неговия рог аси, се гласели да повикат Тор на помощ, но видели, че хримтурсът е без оръжие, и решили да го попитат кой е и какво търси тук.

— Каменоделец съм — отвърнал великанът. — Пристигнах да построя около Асгард стена, която никой враг не може да премине.

— И какво ще искаш за това? — попитал Один.

— Няма да е много. В Асгард живее прекрасната дъщеря на Ньорд, богинята на любовта Фрея. Дайте ми я за жена, а за чеиз прибавете Слънцето и Луната.

Дръзкото предложение разсърдило асите.

— Махай се бързо или ще повикаме Тор! — закрещели му те.

— Чакайте, не бързайте! — спрял ги Локи. — Позволете ми аз да се споразумея с него — и тихо добавил: — Повярвайте ми, няма да е необходимо нищо да плащате.

Боговете не възразили, защото познавали неговата хитрост. — За колко време се хващаш да построиш стената и кой ще ти помага? — попитал Богът на огъня великана.

— За точно половин година ще е готова. И не искам помощници. Ще ми помага моят кон Свадилфари — отвърнал гигантският каменоделец.

— Приемаме твоите условия — изрекъл бързо Локи. — Но запомни, че ако в уречения от теб срок дори и малка част от стената не е достроена, даже това да е един камък, ти нищо няма да получиш.

— Хубаво! — усмихнал се великанът. — Вие пък ми се закълнете, че няма да ми пречите и че, след като си свърша работата, ще ме пуснете да си ходя по живо, по здраво, че ще ми дадете обещаното възнаграждение и няма да ми причините вреда.

— Всички се съгласете — рекъл Локи на боговете. — Смело можем да му се закълнем в каквото и да било, защото той няма да успее да построи за половин година такава стена.

— Мисля, че си прав — казал Один.

— Да, прав си — повторили след него всички аси и дали клетва на хримтурса.

Великанът си тръгнал и след няколко часа се върнал обратно с коня си Свадилфари.

Животното било голямо колкото планина и толкова умно, че без подкана само возело цели скали към Асгард. Даже помагало на стопанина си при изграждането на стените, като вършело работа за десетина помощници.