Скандинавска митология

— Заслужаваш позорна смърт! — викнал Браги, като изслушал разказа му. — Заслужаваш да умреш два пъти, не само защото си предал жена ми на великана, а и затова, че всички нас лиши от вълшебните ябълки, без които ще загинем. Ето защо ще те убия със собствените си ръце!

— Чакай, Браги! — спрял го Один. — Смъртта на Локи няма да ни помогне. По-добре нека сам изкупи вината си. Нека отнеме Идун и ябълките от Тяци. Толкова е хитър, че ще съумее да го направи по-сполучливо от когото и да било от нас.

— Бих го направил отдавна, ако знаех как да се добера до замъка на Тяци! Нямам такава колесница като Тор — казал Богът на огъня.

— Знаеш, Локи, че имам вълшебна соколова премяна, с която летя по-бързо от вятъра — изрекла мълчащата досега Фрея. — Мога да ти я дам за известно време. Само ни върни по-скоро Идун…

Локи с радост изслушал нейните думи и още на другия ден се превърнал с нейна помощ на сокол и бързо полетял на север.

Леденият замък на Властелина на северните бури се намирал на самия бряг на Нифелхейм между покрити с вечни снегове планини. Отвисоко Локи видял Тяци и дъщеря му Скади да ловят риба далеч от брега. Те дори не забелязали стремително прелетелия над главите им Бог на огъня.

И Локи се възползвал от това и влетял направо в замъка през един отворен прозорец.

Богинята на вечната младост седяла наблизо и тъжно гледала на запад, по посока на Асгард, и плач ела. На коленете си държала ябълките на вечната младост.

— Бързо, Идун! — извикал Локи, когато тя, без да го познае, изплашена скочила на крака. — Трябва да избягаме, докато Тяци лови риба!

— Локи, ти ли си?! — възкликнала богинята радостно. — Но как ще отнесеш и мен, и кошницата с ябълките?

— Дръж я в ръце, а аз ще нося теб с ноктите си — казал Богът на огъня.

— Не, Локи! Трудно ще ти е да летиш. Тяци ще ни настигне бързо… Чакай! Чакай! Измислих! — разсмяла се Идун. — Ти не знаеш, че, ако пожелая, мога да се превърна в орех!

Тя плеснала три пъти с ръце и в същия миг се превърнала в малко орехче. Локи го сложил сред ябълките, хванал кошницата с нокти и излетял през прозореца. В този миг с ужас забелязал, че лодката с Тяци и дъщеря му приближава брега.

— Татко, виж, виж! — възкликнала Скади и показала на великана Бога на огъня. — Този сокол излетя от замъка и носи в ноктите си кошница.

— Трябва да е някой от асите! — скръцнал със зъби Тяци. — Откраднал е ябълките на Идун. Няма да ни избяга, не се бой!

Превърнал се веднага на орел и се спуснал да догони сокола.

Хеймдал отдалеч забелязал двете птици.

— Локи се връща. Носи ябълките. Исполински орел го гони — викнал той на асите.

— Орелът сигурно е Тяци! — казал Один. — Кой лети по-бързо, кажи?

— Локи, ала великанът ще го догони! — отвърнал Хеймдал.

— Бързо разпалете на стените на Асгард голям огън! — наредил Один.

Асите не разбирали какво е замислил най-мъдрият от тях, но изпълнили бързо желанието му. Скоро на стените загорял огромен огън.

Сега не само Хеймдал, но и останалите видели приближаващия се Локи и Тяци, който го догонвал. Струвало им се, че още малко — и ще го хване. Ала Локи, като зърнал огъня, събрал всичките си сили и прелетял като стрела през него.

Мъдрият Один го измислил добре. Огънят не докосвал своя повелител, но Тяци, който го следвал, веднага бил обхванат от пламъците и изгорял като купчина слама.

— Виждам, донесъл си ябълките, Локи. Къде е тази, на която те принадлежат? — попитал Один строго, след като Богът на огъня се спуснал сред асите и свалил соколовата си премяна.

Вместо отговор Локи извадил ореха от кошницата, хвърлил го на земята и пред смаяните очи на боговете се появила Идун.

— Простете на Локи, аси! — изрекла тя. — Истина е, че е виновен за моето отвличане, но затова пък самият той ме спаси.

— Ние му простихме отдавна — отвърнал Владетелят на света. — Той върна не само теб и ябълките, но спомогна да загине и нашият заклет враг — великанът Тяци.

Боговете отпразнували тържествено връщането на Идун. Ала още на следващото утро ги събудил тревожният зов на рога на Хеймдал. Пред стените на Асгард се появила девойка на бял кон, с лък и копие в ръце. Това била Скади. Идвала да си отмъсти на боговете за смъртта на баща си. Един подир друг тя зовяла боговете на двубой с нея.

Асите й се залюбували неволно. Тя била прекрасна в своята смелост и решителност.

— Слушай, Скади! Искаш ли вместо да се биеш, да избереш един от нас за свой съпруг? — казал й Один.

Скади била настроена за упорита и кръвопролитна битка и неговите думи я изненадали и накарали да се замисли.