Скандинавска митология

Парченцето от боздугана останало в челото на Тор и му причинявало невероятна болка.

За да му помогнат, асите повикали вълшебницата Гроа, съпругата на известния герой Аурвандил, който преди години отплувал към Нифелхейм и оттогава нито се чул, нито се видял.

Гроа започнала да произнася заклинанията си и скоро част от парчето излязло навън. Тор усетил как мъчителната болка затихнала и с благодарност погледнал лечителката.

— Защо си тъжна, Гроа? Мислиш си сигурно, че мъжът ти се намира в Нифелхейм в плен на снежните великани, ала се лъжеш. Преди десетина дни бях там и след дълга и упорита борба освободих Аурвандил от плен. Сложих го в кошница, за да премине невредим през бродовете на всички дванадесет потока на Еливагар, и така го изнесох от царството на мъглите. Мъжът ти отдавна да се е върнал у вас, ако не куцаше. Докато го носех, така силно му измръзнал големият палец на десния крак, че паднал. Затова върви бавно.

Сълзи на радост бликнали от очите на Гроа. От вълнението тя дори забравила своето заклинание. Напразно седяла още няколко дни при постелята на Тор. Повече никога не успяла да си спомни вълшебните слова. Ето защо част от парчето останало в челото на Бога на гръмотевицата. Там се намира и до днес.

Докато Тор лекувал раната си, а боговете му угаждали, Локи скучаел. Бродел без посока из Асгард и се чудел каква нова поразия да измисли. Накрая отишъл при Фрея и още един път я помолил да му даде соколовата премяна.

— Искам да отида в Йотунхейм, за да видя какво кроят против нас великаните — оправдал желанието си той.

Добрата Фрея рядко отказвала на някого нещо и след половин час Локи летял на изток към страната на великаните.

Те след безславната смърт на Хрунгнир избрали за свой предводител Хейрьод, който бил толкова могъщ, колкото Властелина на Каменните планини, но поне два пъти по-умен и по-хитър от него. Имал три дъщери, всяка от които почти не му отстъпвала по сила.

Локи кацнал на покрива на замъка му. Известно време спокойно седял и разглеждал лутащите се из двора слуги, после му омръзнало. Тогава пъхнал глава в комина и започнал да крещи, подражавайки на различните зверове и птици. При това така гръмко и пронизително, че Хейрьод, който обядвал, захвърлил храната и от страх изскочил на двора.

Разбира се, веднага съзрял дръзката птица на покрива и накарал един от слугите си да я хване.

„Добре, добре“ — мислел си Локи, като гледал с какъв труд слугата пълзял по стръмния покрив. — Старай се, миличък, старай се! Ще те допусна съвсем близо, после ще излетя под носа ти направо към облаците! И затворил очи, преструвайки се на заспал.

Слугата, също такъв великан като господаря си, в края на краищата пропълзял към мнимия сокол и протегнал ръка да го хване.

Локи го наблюдавал изпод вежди и с всичка сила размахал криле да излети. Но за зла слука кракът му попаднал помежду две керемиди и, преди да успее да се освободи, бил сграбчен. Слугата внимателно се спуснал обратно и го предал на господаря си.

Хейрьод погледнал умните очи на птицата и разбрал, че тя не е това, за което се представя.

— Хайде, приятелю, кажи ми кой си? — изрекъл насмешливо. Локи затракал с човка и се опитал да го клъвне по палеца като истински сокол.

— Добре! — разсърдил се Хейрьод. — Аз съм търпелив и ще почакам, докато проговориш!

Сложил Локи в голяма желязна клетка и заповядал на слугите си да не му дават да яде и пие, ако не изрече името си.

Три месеца седял Богът на огъня в клетката гладен и жаден.

Надявал се, че великанът рано или късно ще го освободи. Накрая не издържал и, когато го попитали пак за името, казал го и помолил да го освободят.

— Ще те пусна. Ти си изпати много заради своето твърдоглавие. Но ми се закълни първо, че ще уговориш Тор да ми дойде на гости пеша, без вълшебния си пояс, без Мьолнир и ръкавиците. Аз отдавна желая да си поговоря с него — хитро реагирал на молбите му Хейрьод.

— Това не мога да го направя, Хейрьод! Тор никога не се разделя с Мьолнир и без него няма да дойде — възразил Локи.

— Не можеш ли? Хубаво. Ще останеш още три месеца в клетката тогава — изрекъл заплашително великанът.

— Не, не! — възкликнал ужасено Локи. — Така да бъде. Нещо ще измисля. Кълна ти се, че ще уговоря Тор да ти дойде на гости, както ти искаш.

— Без пояса, чука и ръкавиците?

— Без тях — покорно отвърнал Локи.

— Е, договорихме се значи! — засмял се великанът.