Каръл Дринкуотър - Маслиновата ферма

— Нали прати онзи формуляр?

Мишел е объркан.

— Кой формуляр?

Кристоф се намесва настоятелно и нетърпеливо:

— Дадох на Рене формуляр, с който да се регистрирате като oléiculteurs. Попълни ли го и прати ли го в Брюксел?

Той крещи като луд, а Мишел му отговаря сдържано:

— Mais oui. Pourquoi?

Кристоф въздъхва театрално с облекчение. Озадачени сме от силата на загрижеността му.

— Вашата ферма е първата тази година — продължава да обяснява той малко по-спокойно, — която произвежда зехтин от под четири килограма за литър. И което е по-важно, качеството е изключително.

И тогава се провиква за вино. Младият му син, мелничарят, притичва. Рене разлива по чашите. Тяхното приповдигнато настроение е заразително. Съпругата е повикана при мелницата, както и якият тип, който хвърля маслините в шахтата и който никога не е виждан без цигара, залепена за устните му; също и най-малкият син, който отговаря за качеството на тапенадата, и дори един-двама клиенти са привлечени, за да празнуваме това, за което те твърдят, че е бъдещето на местната маслинена индустрия.

Всички се събират в голям кръг, докато зад тях шумни машини тракат и произвеждат. Налива се още вино, предлагат се бисквити с аромат на портокали. Това е истински fête, и то явно в наша чест.

— Всеки миг — избоботи Кристоф — инспекторите от АОС комисията могат да дойдат. Как да призная, че нито една ферма наоколо не е произвела зехтин от под шест килограма за литър? И дори той е със средно качество. Щях да съм опозорен.

Всичкото това ново оборудване, докарано от Италия, за да отговори на изискванията на Брюксел, нямаше да струва и пукната пара. Rien! Rien de tout! [111] Нищо! Абсолютно нищо! (фр.) — Б. пр. Ние, този регион, щяхме да станем за посмешище! Да ни отсвирят! Nul! Нула!

Той вече реве с все глас, а неговият е силен. Сигурно защото прекарва живота си, опитвайки се да надвика гръмовните машини, мисля си аз. Червените му бузи са светнали от усилието, а зрителите му, с изопнати лица, го гледат в устата. Все едно сме на митинг.

— Mais, vous, mes chers amis — тук, c чаша в ръка, той посочва към нас, а Рене, зачервен и горд, се усмихва мило, сякаш сме му деца, — доказахте, че районът си заслужава честта. A la vôtre!

И всички чаши се вдигат към нас.

В къщата ни чака факс от продуцентския офис на Мишел в Париж. Съобщават ни, че гръцките пари са пристигнали. След тази информация идват страници с новини за още над десет продажби. Доларите най-накрая пътуват към банката. Трябва да се радваме и танцуваме, да отваряме бутилки шампанско, да се поливаме с него, да викаме и скачаме от радост. Така си бях представяла този момент много пъти и се бях молила за него. Но не го правим. Мишел държи в ръце купища висяща факс хартия, стоим тихо и се усмихваме един на друг.

— Изглежда, ще успеем — прошепва той.

— Така изглежда — усмихвам се аз.

Можем да сме сигурни, че с времето целият дълг ще бъде напълно изчистен. Няма да загубим фермата си. Не и този път. Лудата ни малка порутена ферма, която може да се похвали с градини за зеленчуци и подправки, но все още няма кухня, и в която стените продължават да се лющят, парчета мазилка все още падат по главите ни, но която сега, благодарение на Кристоф и Рене и на труда на скъпия ни верен Куашия, ще получи сертификат за AOC , за качеството на своя зехтин. Как се случи всичко това? Никога не сме имали намерение да ставаме фермери!

Момичетата, les belles filles, пристигат по-късно тази вечер. Утре можем да празнуваме и ще го направим. Ще ги водим в Ментон, където ще има уличен фестивал в чест на лимона, la fête des citronniers. Ментон, градът на френско-италианската граница, където всяка градина е украсена със сладко ухаещия цитрус. И където всеки латинолюбовник с гореща кръв ще оглежда нашите тийнейджърки красавици и няма да дава и пет пари за тоновете лимони и портокали, красящи платформите (и които, между другото, са внесени от Испания).

Пролетта се завръща. Малки гущерчета изскачат иззад жалузите. Червена лисица се припича на една от горните ни тераси сред дивите ириси, които покриват каменния зид. Насекомо, приличащо на бръмбар, бръмчи над розовите цветове на дивия чесън. Днес елитрите му са яркозелени, с отблясъци във всички цветове на дъгата. До месец-два ще станат кафяви като орлова папрат. Бадемите пак са отрупани с бледи цветчета. Гущерите, които прекараха зимата в милионите пукнатини в стените, притичват напред-назад, срамежливи, както винаги. Лъскави зелени листа се появяват навсякъде. Цветчетата на портокаловите дървета ароматизират въздуха. Спирам и се заглеждам в нашата порутена къща, окъпана от меки пъстри слънчеви лъчи. Обграждат я напъпили дръвчета див рожков, праскови и смокини и знам, че съм се събудила в поема. Скоро ще се появят и божествените лилави и бели люляци, цветовете на крушите, черешите и ябълките в малката ни овощна градина, която създавам в памет на скъпия ми баща, който ужасно ми липсва.