Каръл Дринкуотър - Маслиновата ферма

Времето е странно и непредвидимо. Да, ясно и топло, типично за периода преди Коледа, но е неестествено тихо. И от време на време растителността се полюшва предупредително. Вълните в морето все още имат бели шапки, но от вътрешността не подухва никакъв вятър. Рене идва и започваме да берем маслини.

— Ако не паднат при докосване, не ги насилвайте — нарежда той. Куашия си отрязва дълга здрава пръчка, за да брули горните клони, но Рене му забранява да я използва.

Оставям ги да спорят и тръгвам с колата към летището, за да взема Мишел. Първо обаче спирам на пазара за плодове и зеленчуци, за да купя прясна храна, която е толкова важна за диетата му. Там попадам на киви: двайсет за 10 франка. Вкусна закуска заедно с мандарини, банани, грозде и два сочни узрели плода манго, донесени предния ден от Дом Том — Départements et Territoires d’outre-mer — острови, принадлежащи на Република Франция, в случая Мартиника. Мишел прави най-хубавите плодови салати, познати на човечеството. Те са пиршество не само за вкусовите рецептори, но и за очите. Сервира ги нарязани и подредени в дъга от цветове и форми, които могат да съперничат на декоративните чинии, правени от Пикасо в близкото село Валорис.

Пристигам на летището, за да го посрещна, като весело поклащам торбата с екзотични плодове и хрупкави зелени салати, които са ми стрували общо солидната сума от 57 франка и 90 сантима. Мишел изглежда много по-отпочинал, но е отслабнал доста. Отначало това ме плаши, но после си напомням, че всеки, който прекара месец или повече на пилешки бульон, минерална вода и билкови чайове, ще отслабне. Нашето коледно меню ще бъде съобразено с ограниченията на Мишел, но в рамките на разумното. Бързаме към паркинга, хванати за ръка. Струва ми се, че е минал цял век, откакто не си е идвал у дома, и не искам нищо друго, освен да се грижа за него и да го храня.

Когато стигаме в къщата, намираме съобщение от Рене. Той е откарал маслините ни в мелницата, където веднага са били пресовани. Шест и половина килограма плодове за всеки литър зехтин. Звучи много потиснат. Ако маслините не узреят и добивът не е по-висок — отнема една трета повече плодове за получаване на литър зехтин, — сезонът ще е катастрофа за местните фермери.

Разбирам дълбоката му загриженост по начин, по който нямаше да съм способна преди година или повече. Ние не се издържаме от фермата, но тази есен познахме ледените ветрове на оскъдицата и все още водим битка с неблагоприятната съдба. Пробив във филмов бюджет или лоша реколта, каква е разликата? Изглежда, че всичкият тежък труд и цялата решителност на света не могат да променят хода на съдбата. Номерът е, по един или друг начин, да го преживееш и да продължиш напред. Gardez le cap. [108] Остани фокусиран/Не изпускай целта си от поглед (фр.). — Б. пр.

Чет Бейкър пее Му Funny Valentine от диска в плейъра. Стъкваме огъня, зарязваме чиниите от нашия pâté à langoustines, пай с раци, в кухнята и се готвим да си легнем рано. Докато затварям жалузите към терасата, забелязвам, че вълните се движат бързо по морската повърхност. Проблясват в мекия нощен мрак като метални плетеници на доспехи, а високо на хълма зад нас дрезгаво пищи сова, чувам и как върховете на дърветата скърцат и стенат. Тази вечер времето е зловещо, обезпокояващо. Сякаш природата се е размърдала, мести се, наглася се, завзема територията си. Мисля си за Макбет. Не знам защо. Гората, или по-скоро лесът, припълзява по-близо. „А камъни са мърдали; дървета са проговаряли…“ [109] У. Шекспир, „Макбет“, действие III, сцена IV, превод Валери Петров . — Б. пр.

Сгушваме се заедно в леглото, прегърнати здраво, а аз съм благодарна, че тази вечер не съм сама в старата къща.

Счупване на някакъв съд на плоския покрив точно над главата ми ме събужда и ме връща внезапно в реалността. Навън, зад здравите каменни стени, които ни обграждат и пазят, се е разразила буря. Лежа неподвижна и слушам. И преди е имало бури тук, даже много, но тази е свирепа. До мен Мишел продължава да спи. Измъквам се от леглото и тръгвам на пръсти, за да надникна през прозорците. Навън всичко е потънало в непрогледен, черен мрак, а това означава, че токът е спрял. Не само нашият — винаги когато има буря, релето в гаража се изключва като предпазна мярка, — но и навсякъде по хълмовете и в долините. Не виждам нищо освен черни силуети, които приличат на прегърбени духове. Хоризонтът над морето е потъмнял от облаци или от проливния дъжд. Наблизо островърхите кипариси се клатят, превиват и олюляват като призрачни създания, потънали в транса на вуду танц.