Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Изобел се поколеба.

— Ще позволите ли да направя едно предложение?

Тя зачака.

— Ако се отказвате от остъкления пасаж, тогава там ще ви трябват съблекални. Няма да ви е приятно да тичате през двора по бански костюми.

Изобел се поколеба.

— Освен ако не го погледнете от друга гледна точка — предложи той. — И да спестите парите, които бихте похарчили за съблекалните, като построите остъкления пасаж. Така че да можете да се преобличате в къщата и да слизате спокойно до басейна.

— Мисля, че това би било много по-добре — каза Филип твърдо.

Изобел се поколеба.

— Ще се вдигне и цената имота — препоръча Мъри. — Ако имате покрит пасаж към басейна.

— Добре — каза Изобел неохотно.

— Да запазим ли джакузито… басейна за водни процедури? — попита Мъри, поправяйки бързо названието. — Така или иначе затопляте водата за басейна, а и това го превръща в хубава добавка. Без него басейнът ви със сигурност ще има доста суров вид.

— Суров вид? — повтори Изобел.

— Обикновен правоъгълен басейн — изражението на Мъри стана угрижено. — Има нужда от някакъв дребен щрих. Нещо по-лично.

— Наистина мисля, че е добре да видиш гръцкия фонтан, преди да кажеш „не“ — каза умолително Филип. — Доста ми хареса.

Мъри му се усмихна мило през масата.

— Защото имаш око за тези неща — каза той.

— Е, да го включим в оценката засега — каза Изобел. — Винаги можем да размислим по-късно.

Мъри кимна и го отбеляза.

— Сега зарязваме плъзгащия се покрив и плъзгащите се прозорци — каза той твърдо. — Щяха да са прекрасни, но можете да ги направите по-късно, ако искате. Ще направим хубав окачен таван и ще използваме напречните греди като декорация, ако искате, и ще сложим два двойно остъклени прозореца във външната стена, така че все пак да имате прекрасната си гледка. Може би прозоречни ниши с пейки, да направим малък кът за сядане.

Изобел кимна, мислейки си, че това орязване на плановете беше изненадващо лесно. Беше се притеснявала от мисълта да възрази на Мъри, но той сякаш наистина имаше намерение тя да получи само това, което наистина искаха, и което можеха да си позволят. Помисли си, че го е преценила погрешно.

— Добре е да допуснем две хиляди за украса, осветление и други такива неща — каза той. — Но това е в общи линии всичко. Съкратен, но спретнат, строен, приемлив план. Сега почакайте малко, докато предъвча цифрите.

Седяха мълчаливо, докато той пресмяташе цифрите с калкулатора си. Изобел хвърли поглед към Филип и той й направи знак с окуражително вдигнат палец, с доволно и обнадеждено изражение.

— Еврика — възкликна Мъри. — Пресметнах го два пъти. Не мога да повярвам колко много спестихме.

— Колко струва сега? — попита Филип нетърпеливо.

— Само петдесет и осем хиляди лири! — възкликна Мъри радостно. — И за тази сума получавате остъкления пасаж, басейна, джакузито, парната баня, сауната, гимнастическия салон в преустроения обор. Прекрасно!

— Ще го направим! — каза Филип. — Страхотно! — Обърна се към Изобел: — Нали, скъпа?

— Да — каза Изобел немощно, знаейки, че не можеше да му откаже, когато беше така грейнал от радост и очакване. — Но ще трябва да дам да прегледат договора.

Мъри пишеше бързо върху тънък сноп книжа.

— Радвам се — каза Филип. — Знаех си, че ще се влюбиш в плановете, когато ги видиш. И можем да префасонираме прозорците по-късно, нали знаеш.

— Да — каза Изобел.

— Ще плувам всеки ден — обеща Филип. — Помисли си какъв лукс е просто да изтичаш надолу по коридора и да скочиш в басейна. Ще ходя да плувам всеки ден преди закуска.

— Да — каза Изобел малко по-убедено. — Аз също — каза си, че плуването ще е добро упражнение за нея. Щеше да тонизира мускулите й, да й помогне да отслабне. Помисли си, че на Трой може би щеше да му хареса, ако тялото й беше малко по-стегнато, малко по-добре оформено. Потисна едно потръпване при мисълта за ръката на Трой върху станалия й като по чудо плосък корем. Решително изтика мисълта за него в дъното на ума си.

— Значи сме готови — каза Мъри бодро. — Подпиши тук, Филип — той подаде формуляра за поръчката на Филип, а после внезапно възкликна: — О! Това ми напомня нещо — затършува отново в куфарчето си и извади екземпляр от новата книга на Изобел с твърди корици. — Ще ми дадете ли автограф? — помоли. — Знам, че е ужасна волност от моя страна да ви моля. Но за мен беше такава чест да ви познавам, че изтичах и си купих екземпляр от новата ви книга. Ще ми направите ли огромната услуга да ми я подпишете?