Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Защото Филип ме подкрепи, когато започнах да пиша — каза Изобел пламенно. — Защото е толкова изпълнен с надежда и вълнение, задето започва живота си отново. Защото му казах, че парите са налице, когато не бяха, и не мога да му кажа истината сега, не и сега, когато наистина има нужда от тях. Защото искам да му ги дам.

— Ще получиш общата сума едва след като подпишеш договора за втората книга — напомни й Трой. — И дори при това положение ще трябва да предадеш пълния ръкопис, за да получиш сто двайсет и пет хиляди лири.

— Знам — каза тя. — Мислех да ипотекирам къщата и да изплатя ипотеката, когато пристигнат парите от новия роман на Виър.

— Да ипотекираш къщата? — Трой беше зашеметен.

— Защо не?

— Нали каза, че никога няма да я ипотекираш, нали винаги си казвала, че тя е единствената ти сигурност.

— Винаги мога да напиша нова книга — каза Изобел. — Винаги мога да спечеля още.

Трой си помисли за момент, че тя говори по-скоро като Зелда Виър, отколкото като Изобел Латимър.

— Предполагам, че можеш. Но се намираш в неизгодна позиция: изоставаш назад в играта, вместо да имаш преднина в нея. А това е опасно.

— Ще наваксам — каза тя, и този път той разбра без съмнение, че това беше гласът на Зелда. — Разбира се, че мога да наваксам.

Работата по плувния басейн на Изобел и Филип продължи бързо през дни на проливен дъжд. Строителите се шегуваха, че било хубаво, че басейнът е закрит, докато шляпаха в сивкава кал. От обора не остана почти нищо, освен основните греди и покривът. Стената от едната страна беше избита заради панорамния прозорец, от който щеше да се разкрива гледка надолу по хълма към долината. Бяха избили задната стена, за да може да влиза багерът. Прекрасната стара дървена входна врата на обора беше свалена, за да може свързващият остъклен пасаж да започва от къщата.

Строителите работеха под заслона на стария покрив, а багеристът вкарваше и изкарваше с маневри малкия багер от скелета на постройката с лопати, пълни с пръст, а после и с едри продълговати камъни. След това мъжете влязоха в обширния изкоп, който щеше да се превърне в плувен басейн, за да го оформят, после започнаха да работят по полагането на пода и стените на басейна.

Изобел и Филип излизаха всяка вечер, след като работниците си тръгнеха и мястото утихнеше, за да гледат преобразяването на обора си в нещо ново и много странно. Изобел скърбеше за загубата на сенчестите стени, полуетажа на хамбара горе, прекрасната стара дървена шахта, излъскана в течение на стотици години от чували, спускани надолу към пода; но Филип си представяше мястото такова, каквото щеше да бъде, когато проектът бъдеше завършен. Там, където Изобел виждаше огромна пещера, изкопана в пода на обора, и съборените стени, той виждаше светло и топло място, оживено от отражението на водата по белия таван, изпълнено с плисъка на вода от фонтана в джакузито.

— Наистина разбирам защо с Мъри го намирате за толкова пленително — каза Изобел. — Има нещо много мистично в правенето на езеро.

— Има — съгласи се Филип. — А ми харесват и практическите детайли по него. Тръбите и отоплението. Те са интересни технически проблеми: как да го направиш, къде да разположиш оборудването.

— А Мъри? Той какво харесва?

Филип се засмя, развеселен:

— Харесва му да изкарва пари. Много прозорлив бизнесмен е. Но, освен това знае много за басейните. Учи се непрекъснато. Когато отива да обновява някой басейн, прекарва половин ден в местната библиотека, проучвайки историята на къщата, за да знае какво му предстои да види. Когато строи нов басейн, има в главата си половин дузина планове още преди да се е срещнал със собственика. Страхотен ентусиаст е.

— Но защо плувни басейни? — попита Изобел. — Защо не продава компютри, или коли, или нещо друго?

Филип сви рамене.

— Никога не съм го питал.

— Предполагам, че истинските мъже не говорят за мотивация — подкачи го Изобел.

Филип се засмя.

— Само дрънкаме разни неясни неща за тръбите.

Строителството на басейна напредваше с всеки изминал ден. Щом багерът си замина, работата стана по-тиха, Изобел се върна в кабинета си и наблюдаваше промените през прозорците му. Ниската тухлена стена за остъкления пасаж от къщата до басейна беше построена и готова за поставянето на прозорците, които бяха поръчани. Бяха доставени и вградени в огромно съоръжение, което отначало изглеждаше невъзможно голямо и грозно, а после някак се превърна в приятен на вид пасаж от къщата до обора, който Изобел можеше да си представи застлан с пътека и украсен отвътре със стайни растения.