Мамен Санчес - Каймакът на обществото

– Не се ли чувстваш самотен, далече от семейството и приятелите си, без да имаш до себе си човек, с когото да споделиш тревогите и радостите си? – подхвърли тя. – Не ти ли липсва компанията на някоя жена, която да ти помага, да се грижи за теб, да те обича?

Майко мила! Поставяше се в неловко положение пред мъж, с когото се бе запознала едва предната вечер. Оставаше да кандидатства като доброволка за поста на всеотдайна съпруга.

– Малко момичета биха се съгласили да живеят насред полето – отвърна Бруно. – Тук животът е суров. Зимата изглежда прекалено дълга, а следобедите – безкрайни.

– Аз обожавам селото – настоя тя. – Бих живяла до края на дните си в някоя гора и те уверявам, че цивилизацията няма да ми липсва. Предпочитам дъждовен следобед до запалената камина, отколкото купон в който и да е град в света.

– Все пак не стоя постоянно тук – поясни Бруно. – Гледам да пътувам често. Не искам да се превърна в отшелник. Имам апартамент в Рим, където ходя от време на време. Така поддържам връзка с приятелите и родителите си.

Сестра ми отново въздъхна. Той обгърна с ръка талията й и тримата продължихме да вървим по пътеката сред храсталаците.

Започнах да усещам, че съм излишна. Забавих крачка и изостанах зад тях, за да се чувстват по-спокойни. Мисля, че никой от тях не ми обърна внимание, толкова бяха съсредоточени в разговора, който водеха полугласно.

Когато най-после съзрях къщата в далечината, прокашлях се и им казах, че ще избързам пред тях, но да не се притесняват, защото ще ги чакам търпеливо под сянката на лозницата. Одобриха с радост идеята ми.

Тръгнах пред тях с широки крачки, докато ги изгубих от поглед. Потънала в размисъл, прекосих градината и фонтаните, цветните лехи и пътя между камелиите и стигнах до заключението, че сестра ми е много по-умела от мен в сърдечните дела.

В някои случаи се налага човек да действа бързо. И този беше такъв. Ако изпуснеше възможността, която съдбата й поднасяше, беше много вероятно да не срещне повторно Бруно Контадино. Какво значение имаха задръжките и благоприличието? Защо да не поеме този риск? В крайна сметка най-лошото, което можеше да се случи, е момчето да я отблъсне. Но имах чувството, че той също харесва сестра ми. Защо тогава да се прави на интересна?

„Погледни себе си – казах си аз. – От месеци се помайваш и нищо не правиш. Играеш си на куче и котка с Нелсън Ноланд. Криеш истинските си чувства, а денят на сватбата му наближава. Ами ако той също не е безразличен към теб? Нима не усещаш понякога, че те харесва?

Мислех си всичко това, докато вървях между камелиите, а когато вдигнах глава, го видях да ме чака, поставил ръце на кръста, в края на пътя.

– Добро утро – поздрави ме той. – Питах се къде сте отишли тримата. Тереза се извинява, но е повалена на легло с ужасно главоболие и няма да слезе за обяд.

„Повалена“? Нелсън и средновековният му английски, помислих си развеселена аз.

– Много съжалявам – излъгах. – А после добавих шеговито: – Сестра ми похити Бруно. Иска непосилен откуп. Едва ли ще можем да го платим.

– Значи оставаме само двамата с теб. Искаш ли да пояздим?

Разсмях се от сърце, макар че днес не съм сигурна дали Нелсън го каза на шега. В началото се поучуди, но после навярно си спомни срамния епизод в Ноланд Тауърс и промени плана. Каза ми да не мърдам от мястото си, изчезна в къщата и след малко се върна с плетена кошница в ръка.

– Нося ти аперитива!

На няколко метра от къщата имаше липа, която предлагаше фантастична сянка. Седнахме, опрени на ствола, и Нелсън ми приготви филия със зехтин и тънки резени черен трюфел. Изглеждаше превъзходен деликатес, сравним единствено по цена и изтънченост с иранския черен хайвер или с гъшия пастет.

За жалост, липсваше морска сол, която беше съществена съставка, и поради тази причина това ново кулинарно изобретение ни се стори малко безвкусно. Вместо него се заехме да изпием червеното вино направо от бутилката. И накрая езиците ни се развързаха.

Признах му, че Тереза Троти ми се струва доста непоносима. Пълна противоположност на неговата невероятна галантност на джентълмен. Какво харесваше в нея?

Нелсън отпи дълга глътка. Избърса устата си с ръкава на синята си риза, опря глава на дървото и ми каза:

– Съюзът ни е много изгоден и за двамата.

Аз се ядосах. Дори мисля, че му покрещях малко. А той понесе търпеливо укорите ми.

– Не се заблуждавай, аз обичам Тереза – увери ме той. – Много я уважавам. Възхищавам се на интелигентността й, на силата и на честността й. Освен това ме привлича физически. Мисля, че сме хубава двойка. Не вярваш ли?