Мамен Санчес - Каймакът на обществото

Мълчах в продължение на цяла минута. Искаше ми се да му кажа, че не вярвам и че съюзът им ми се струва ужасен. Че нямат бъдеще заедно.

– Не си падам по авантюрите – продължи Нелсън, без да дочака отговора ми. – Обичам спокойствието. В това отношение съм пълна противоположност на баща ми. И обичам да се заобикалям с решителни хора, които внушават сигурност. Тереза е такава. Изключителна жена.

Не знам какъв механизъм се задейства в главата ми или пък нареждането дойде от друга част на тялото ми, но като го чух да говори така за непоносимата Троти, заля ме някаква странна топлина, като от сдържана ярост, която избухна с все сила със следната жестока забележка:

– И не те интересува, че не е влюбена в теб?

Нелсън се размърда.

– Защо казваш това?

Ядоса се. Признавам, че постъпих безразсъдно.

– Коя си ти, за да съдиш Тереза? Дори не я познаваш. За бога!

Опитах се да си върна думите назад. Помолих го да ме извини.

– Не знам защо го казах – смотолевих аз. – Нямам никаква причина да мисля така. Навярно е от виното. Сигурна съм, че тя те обича много. Извинявай, Нелсън. Моля те, прости ми.

Той стана и ме остави сама, седнала там, с плетената кошница и полуизпитата бутилка. Ако го беше ухапала пепелянка, нямаше да бъде толкова смутен и потиснат. Тръгна си бавно през градината, замислен, с наведена глава.

По време на обяда – равиоли, пълнени с маскарпоне с аромат на трюфели и панирани телешки бифтеци с пармезан – той беше все така мълчалив. Бруно шеговито го нарече скучен аристократ, като в същото време най-безсрамно пускаше ръце на сестра ми под масата.

Разделихме се след кафето с обещанието да се видим отново в най-скоро време.

Сестра ми и Бруно се бяха уговорили да се видят няколко дни по-късно в Херес де ла Фронтера, да присъстват на състезанието по мотоциклетизъм, в което щеше да участва прочутият Андреа Контадино, да се насладят на празника на фламенкото, на андалуската пролет, на вината и мезетата и дори на морето, което се намираше на няколко километра от града.

– Мама и татко никога няма да те пуснат сама в Херес.

– Тогава ще остана в Кадис при леля и чичо.

Очевидно сестра ми беше намерила своята сродна душа. Така поне ми каза по време на полета за вкъщи. Също като млекарката от приказката вече си се представяше, че е омъжена за Бруно, живее щастливо сред лозята, помага му да обработва земята е провиденческите си знания по земеделие, чака го да се прибере за вечеря, заобиколена от три-четири деца със светли очи и къдрава коса, храни се с трюфели и червено вино, слиза в селото в пазарни дни и в неделите, за да присъства на литургията, язди кон из обширното имение, къпе се в реката през лятото и намира убежище от студа в обятията на голямата си и единствена любов.

Учудих се, че рано сутринта на следващия ден баща ми ме извика спешно в кабинета си. Не го бяхме видели, когато пристигнахме, защото минаваше полунощ, нито по време на закуската, нито когато е излязъл забързано от къщи, ухаейки на лосион за след бръснене, с неизменния си вълнен пуловер и с отчайващата си липса на нюх към съчетаването на цветовете.

Прегърнах го и го целунах. Няма прегръдка на този свят, която може да се сравни с тази на един баща. Никой не прегръща като него – било приятел, годеник, съпруг или син. Никой. Държеше в ръка един от онези пликове с цвят сепия, в които фотографите ни предаваха материалите си. Разбрах мигновено, че съдържа снимките от Милано. Беше се случило нещо сериозно. Достатъчно беше да видя смутеното му изражение.

– Къде е пожарът? – попитах аз, за да разведря обстановката.

Извади купчина снимки и за момент имах чувството, че гледам един от онези филми, в които главният герой е частен детектив. Изтърканата сцена, в която съпругът открива, че жена му му изневерява, или че политикът е корумпиран, или че свидетелят е бил купен. Показа ми една от тях, без да каже нито дума.

Първото, което видях, бе къдрокосата глава на Бруно Контадино, наведен към една жена, която го целуваше страстно.

Вдигнах очи от снимката и погледнах смутеното лице на баща ми. Ужас! – помислих си, фотографът ни беше направил снимка на сестра ми насред любовния й порив... и я беше показал на човека, който най-много можеше да се разстрои от тази гледка.

Бях изненадана. Доколкото си спомнях, онази нощ не се беше случило подобно нещо. Сестра ми не беше от момичетата, които се целуват с първия срещнат, освен това не я бях изпускала от поглед през цялото време, докато бяхме в казиното.