– Мисля, че отдавна – каза начинаещата писателка в мен, за която още нямах представа. – Помисли си. Израснали са заедно. Сигурно той е целунал Тереза за първи път
– Дали са правили любов в езерото с лилиите? – сестра ми говореше безсмислици, но поне фантазиите й бяха оригинални.
– Сигурно – отвърнах й аз, – сред лилии, лозя и камелии. След години връзката им се е изродила в нещо перверзно – добавих, а сестра ми отново избърса очите си с кърпичката. – Тереза е била като богомолка, способна да изяде мъжкия след съвокуплението. Точно такова впечатление имам от нея. Колекционирала е трофеи, давала е фалшиви обещания и е разбивала мечти.
– Кой би предположил, че двете ще намразим толкова един и същи човек поради една и съща причина?
– Съединението прави силата – напомних й аз. – Не го забравяй.
Бихме могли да измислим някой макиавелистичен план, за да се отървем от Тереза Троти и да освободим любимите си мъже от лапите й. Но колкото и да се напъвахме, не ни хрумна нищо, което да няма страничен ефект за тях. Ако издадяхме Тереза пред Нелсън или покажехме снимките на Кара, Бруно щеше да понесе последствията от скандала, а Тереза вероятно щеше да се измъкне невредима. Нелсън щеше да се срине. Щяха да минат много години, докато отново е в състояние да се влюби.
Ако я отровехме с цианкалий – нещо, което сестра ми предложи спонтанно, – вероятно щяха да обвинят Нелсън и Бруно в убийството, след като полицията разнищеше случая, и двамата щяха да бъдат затворени на остров Елена, като Наполеон, или да се опитат да избягат от замъка Иф, като граф Монте Кристо. А ние щяхме ли да проявим достатъчно смелост, за да признаем вината си?
Сигурно в този ден мозъците ни са били доста размътени, защото след дълго размишление накрая решихме да избягаме от Мадрид и да се уединим на село. Така облекчавахме мъката си по онова време. Както и като се тъпчехме със сладолед „Хаген Дас“, който беше пристигнал от Бронкс и се бе разпространил мигновено по цялата национална територия със задачата да лекува любовна мъка.
С нас дойдоха и загрижените ни родители, които нямаха представа каква е причината за тъгата ни. Не знам дали подборът беше естествен, или беше измислена от тях стратегия, но те си разпределиха мъката ни по следния начин: баща ми ме помоли да отида с него в гората, за да снимаме гнездото на орела, а майка ми отведе сестра ми на разходка до едно кръстовище, през което, както твърдеше, минала Хуана Лудата с ковчега на любимия й Филипе Хубавия.
От много години великолепна двойка царски орли гнездеше в клоните на един дъб и баща ми бе открил начин да ги наблюдава от близкия склон, без да го усетят Беше поставил триножник точно на мястото, където трябваше да се монтира телеобективът и беше поразчистил терена, за да отвори път дотам. Трябваше да бъдем извънредно предпазливи. Орелът, царят на планината, винаги беше нащрек за най-малкия шум или странно движение, което би могло да наруши спокойствието на гнездото.
– Царските орли нямат много неприятели, но са най-саможивите и подозрителни животни на света – често казваше баща ми. – Ако усетят, че скривалището им е разкрито, ще го напуснат завинаги.
Двамата вървяхме в пълна тишина, като се опитвахме да стъпваме безшумно по падналата шума приведени, почти невидими, криехме се зад храстите и усещахме как пулсът ни се учестява с приближаването ни до наблюдателния пост
Баща ми носеше телеобектива, а аз – фотоапарата.
В края на предната седмица бе успял да снима женския орел как мъти яйцата. Две снежнобели яйца, в отлично състояние, които бе снесла четирийсет и пет дни по-рано. Това означаваше, че вече би трябвало да са се излюпили или всеки момент ще го направят в продължение на месец и половина бъдещата майка не бе мръднала от гнездото, като се хранеше със зайците, които партньорът й носеше всеотдайно два пъти на ден.
– Знаеше ли, че са моногамни? Избират си партньор и са му верни до края на живота си. Само в случай че някой от двамата умре, другият си търси друг партньор.
– Кой от двамата ловува, женската или мъжкият?
– Докато женската мъти яйцата, мъжкият се грижи за доставянето на храната. Тя стои в гнездото, докато малките навършат четири-пет седмици. След това и двамата излизат да ловуват
– Заедно?
– Да. Никога не се разделят.
Баща ми инсталира телеобектива, ориентира го към гнездото, дълго време настройваше лещите, въртеше колелцата, от време на време затаяваше дъх и накрая видях как на лицето му грейна доволна усмивка.
Читать дальше