Мамен Санчес - Каймакът на обществото

До главната сграда се стигаше по алея, от двете страни на която имаше камелии. Къщата беше старинна, от златист камък, а по фасадата пълзяха рози. Рамките на прозорците бяха боядисани в лавандулово синьо, а от двете страни се издигаше по една кръгла кула. Покритият вход, над който се виеше гъста лоза, посрещаше посетителите.

Беше единайсет сутринта. Сестра ми весело натисна клаксона на колата, оповестявайки пристигането ни.

– Но какво правиш! Може още да спят!

Един от прозорците на горния етаж се затвори шумно. Някакво куче излая от другата страна на градината.

Бруно Контадино се показа на един от балконите и ни поздрави с добре дошли. Беше бос, закопчаваше си дънките и носеше разкопчана бяла риза. Сестра ми заби ноктите си в ръката ми.

– Веднага слизам – извини се той. – Чакайте ме там. Не мърдайте. – И преди да изчезне от погледа ни, добави, като ни намигна с око: – Много сте хубави тази сутрин.

Беше красавец. Така и казах на сестра ми. Контадино беше наистина привлекателен мъж. Поздрави ни с италиански целувки, които ухаеха на одеколон и душгел, и ни въведе в дома си, който беше уютен и гостоприемен. Разказа ни, че когато майка му се омъжила, лично се заела да го обзаведе и така открила истинското си призвание. С годините се превърнала в един от най-търсените интериорни дизайнери в Рим.

На една маса до вратата имаше снимка на семейството в рамка. На нея се виждаше елегантен мъж, седнал на диван и обграден от семейството си – дребничка жена и седем красиви, силни и здрави момчета като Бруно.

– Аз съм четвъртият – обясни ни той и ни посочи всеки от шестимата си братя: Андреа, Енрико, Алдо, Салваторе, Гуидо и Паоло.

Най-големият, Андреа, се оказа известен състезателен пилот, прочут с ексцентричностите си не само в спортните среди, но и извън тях. Често се появяваше на страниците на списанието ни, обграден от красиви жени, и се говореше, че е прелъстил много от тях.

Енрико и Алдо бяха част от свитата му. Пътуваха с него по целия свят и се възползваха от успеха на брат си, за да въртят бизнес. В момента, както ни обясни Бруно, тримата му по-големи братя се намираха в Испания, готвейки се за участие в състезанието за голямата награда по мотоциклетизъм, което щеше да се състои два дни по-късно, на 8 май, на високоскоростната писта в Херес де ла Фронтера. Фаворит в категорията 125 се бил японецът Казуто Саката, с прототип на „Априлия“, който направо летял, а това значително намалявало шансовете за победа на Андреа Контадино, но не и възможността да се запознае „с красиви испанки като вас“, добави Бруно.

Тримата братя бяха ергени, образуваха сплотен и здрав екип, бяха млади, красиви, забавни и богати. Също като Бруно, и тримата имаха непокорни къдрици и светли очи.

Салваторе работеше с баща си в най-реномираната фирма за финансови консултации в Италия. Беше женен за преуспяла брачна адвокатка и двамата чакаха бебе през есента. Гуидо учеше биоетика в Католическия университет в Рим. А Паоло беше ученик в „Бо Солей“, много елитно училище в Швейцария.

Бруно с гордост ни разказа всичко това на масата с обилна средиземноморска закуска – прясно опечен хляб, поръсен със зехтин, домати, моцарела от биволско мляко и шунка от Парма, кафе и плодови сокове. Ароматът, разнасяш се от фурната на дърва, би събудил и най-поспаливия човекоядец от някоя вълшебна приказка. Мислехме, че Нелсън и Тереза ще побързат да се присъединят към угощението, но за наша изненада никой от двамата не се появи. След закуската Бруно ни предложи да се разходим из имението.

Прекосихме градината с цветни лехи и каменни фонтани, с дървено мостче и неизбежното езерце с водни лилии. После минахме през гората, в която, както ни увери Бруно, имало глигани и сърни, но не зърнахме нито едно от тези плашливи животни. В края на имението имаше панорамна тераса, откъдето се разкриваше гледка към нивите и лъкатушещата между огромните тополи река.

– Всъщност живея тук от една година – обясни ни Бруно. – Завърших Университета за аграрни науки в Милано и дойдох да приложа на практика знанията, които смятах за достатъчни, за да управлявам този малък бизнес. Грешах. Не знаех откъде да започна. Добре че енологът, изключително търпелив човек, ме учи на всичко, което трябва да зная за производството на вино. А управителят ме запозна с финансовото състояние на предприятието, което не е кой знае колко процъфтяващо, но не е и отчайващо.

Сестра ми, която буквално пиеше думите му, все едно че бяха божествен нектар, изпусна многозначителна въздишка. Явно не възнамеряваше да прикрива чувствата, които Бруно Контадино събуждаше в младото й сърце. А той явно не се притесняваше от обожанието, на което беше обект