Мамен Санчес - Каймакът на обществото

– Запиши си новия ми телефон – каза ми тя, след като ме поздрави сърдечно, – продадох тази къща и си купих pied-à-terre [45] Временен пристан, второ жилище (фр.) – Б. пр. в Парк Лейн. Най-после се връщам в Италия, скъпа, в родината си.

– При Томасо ли ще живееш?

– Не и преди да се оженим, но той е толкова щедър, че ми подари мансарда в най-аристократичния квартал с изглед към катедралата. Запиши телефона – настоя тя. – Обясних му и той разбра колко е важно човек да pied-à-terre в Лондон.

Поговорихме няколко минути за сватбените приготовления, за перленосивия тоалет, който си избрала от Валентино, и за шапката, която щяла да носи на главата.

Каза ми, че Тереза лично се грижела за всички подробности. Младоженецът, придружен от най-близките си приятели, щял да пристигне във вила Троти през езерото, на борда на класическа, великолепна „Рива“, а годеницата щяла да го чака на балкона – „като Ромео и Жулиета“, уточни тя. Щял да ги венчае архиепископът на Милано, коктейлът щял да бъде на горната тераса, в галерията между двете библиотеки, банкетът – в градината, балът – на терасата, която гледа на запад, и било предвидено в полунощ, в края на празненството, да избухнат стотици фойерверки над езерото.

Почувствах, че се задушавам. Изпитах непоносима мъка само като си представих Нелсън, облечен с фрак, на борда на една „Рива“.

– Ще отидеш ли на връчването на музикалните награди? – прекъснах я аз, преди да ми е заговорила за брачната нощ и сватбеното пътешествие.

Може би смених темата твърде рязко, но не можех да понасям това мъчение нито минута повече.

– В Монте Карло? – По изненадания й тон разбрах, че не очакваше въпроса. – Не познаваш Томасо, той е отшелник – оплака се тя. – Не обича празненствата, нито танците. Общува единствено с трима-четирима близки приятели и със семейството си. Казва, че джет сетът го изтощава, отегчава, досажда.

– Харесвам твоя Томасо – отвърнах аз. – И одобрявам донякъде начина му на мислене.

– Разбира се. – Кара очевидно не вярваше на думите ми. Прокашля се, преди да изрази разочарованието си. – За мен развлеченията приключиха.

Залезът на светския й живот беше истинско нещастие за Кара. Сигурно обичаше много Томасо Троти, за да е готова да се откаже от своя прекрасен свят на дворци и салони. Той беше пристрастен към работата предприемач, който предпочиташе вечеря в тесен кръг пред някоя от онези вечери ала Великият Гетсби, с които беше свикнала Кара, и се наслаждаваше повече на самотата в ломбардската си вила, отколкото на крушите, които организираше от време на време с яхтата си.

– Пълна противоположност на Тристан – въздъхна Кара с носталгия в гласа.

Тя нямало да присъства на наградите, не, но Нелсън и Тереза щели да отидат в Монако и щели да заемат почетно място на председателската маса до принц Албер и принцеса Каролина.

Поговорихме си още известно време. Помолих я да ми продиктува новия си адрес, за да продължа да й изпращам списанието ни, което тя толкова харесваше, и по този повод направихме преглед на последните светски новини. Спряхме се по-конкретно на скандалния роман между Джон-Джон Кенеди и Дарил Хана, красивата сирена, която вълнуваше сърцето на Том Ханкс в „Плясък“.

Кара смяташе, че тази любовна история ще подкопае още повече деликатното здраве на Джаки, и без това вече сериозно застрашено от болестта и неприятностите. Вдовицата на Америка от месеци се бореше срещу рака на лимфите, уединена в апартамента си на Петю Авеню и стопляна от есенната любов на бижутера Морис Темпълсман, с когото изживяваше последните си дни, разхождайки се в Сентръл парк.

За нещастие на Джаки – твърдеше Кара, – момчето не било наследило изключителната прозорливост на баща си в бизнеса и политиката, но за сметка на това притежавало същата харизма, същия чар за жените и същата слабост към русокосите актриси и чувствените певици като Мадона и Сара Джесика Паркър.

– Някои неща никога не се забравят – каза тя по повод, предполагам, на изневерите на президента с Мерлин Монро. – Могат да бъдат простени, разбрани и дори извинени, но не и забравени. Никога.

След като се уверих, че Нелсън и Тереза ще присъстват на церемонията в Монако, се захванах с организирането на пътуването и изпратих съответните молби за акредитация.

Беше топъл и слънчев петък в началото на май. В малкия крайбрежен град вече кипяха приготовленията за голямата награда във Формула 1 . Състезанието щеше да се състои няколко дни по-късно и улиците бяха препълнени с хора. Ферари, мазерати и бугати се спускаха с ръмжене по завоите на склона и спираха пред казиното, където гордите им притежатели позволяваха на минувачите да ги снимат пред болидите им.