Мамен Санчес - Каймакът на обществото

Намерих една снимка на трите таралежчета бебета, целите омацани със сок от диня, и я сложих в плика. Признах на Нелсън, че посещението ми в дома му – първото, а не ужасният ден по време на репортажа – ме бе пренесло в онези времена, в които целият ми хоризонт се свеждаше до изненадите, които ми поднасяше полето – късокрили птици, изгубени кученца, сокол, който ядеше сурово месо от ръката ми, или тигров паяк, на който му бе хрумнало да изплете паяжината си и да направи гнездото си на най-близкия до прозореца на трапезарията храст – една колкото удивителна, толкова и ужасяваща гледка.

Когато пуснах писмото, се почувствах като на брега на реката в детството ми, когато хвърлях въдицата във водата с надеждата, че някоя непредпазлива риба ще клъвне стръвта. Разбира се, съществуваше вероятност Нелсън да пренебрегне червейчето, което му предлагах – риболовът е спорт на късмета и на търпението, но противно на опасенията ми, само след седмица получих отговора му. А като се има предвид колко претоварени бяха пощите по това време на годината, може да се каже, че пристигна с обратна поща.

В писмото си Нелсън споделяше с мен някои свои спомени и за моя изненада, във всички тях присъстваше баща му, Тристан Ноланд, изследователят, преобразен в своеобразен супергерой, извършил най-невероятни подвизи.

„Не знам защо си бях въобразила, че отношенията ти с баща ти са били по-скоро дистанцирани“ – писах му в следващото писмо, което му изпратих.

„Грешиш – поправи ме той, – е баща ми винаги сме били чудесни приятели. Той беше най-важният човек в живота ми. Разкри ми красотата на Африка, мистерията на Азия и удоволствията на Америка. Той ме научи да се наслаждавам на добрата храна и хубавото вино и да ценя неща, които другите момчета пренебрегваха: мириса на влажна пръст или мекотата на пясъка, когато вървиш бос по плажа например. Когато изгубих майка си, плаках скришом В продължение на седмици, но едва в деня, когато баща ми умря, се почувствах наистина сирак.“

Веднъж го попитах за докторската му дисертация и той, зарадван, че човек извън неговата сфера проявява интерес към работата му, ми изпрати копие от шестстотин и осемдесетте страници, които беше написал. Тогава открих, че Нелсън е не само задълбочен изследовател, но и роден художник – беше нарисувал с писец всички онези патици, към които изпитваше такава страст, с удивително майсторство и до най-малката подробност, като например генетичните изменения в междупръстовата мембрана на една пъстра патица, която наблюдавал на Антилските острови.

„Да не си открил патицата мутант по време на престоя ти на Бахамите?“ – хрумна ми да го попитам почти без някакъв умисъл.

Отговори ми с много дълго писмо, в което ми описваше с въодушевление подробностите около откриването на въпросната патица. Това станало рано сутринта, преди зазоряване, след една безсънна нощ, която прекарал в собственоръчно направеното от него укритие от тръстика и палмови листа на брега на една лагуна, която случайно намерил, докато изследвал вътрешността на острова.

Вълнението му беше толкова искрено и заразително, че ми се прииска през следващия край на седмицата да обиколя водоемите на село с бележник и молив в ръка, за да се опитам да открия някой нов вид или поне някоя непозната мутация.

Препрочетох писмото му и едва тогава осъзнах нещо, което при първото четене ми се бе изплъзнало от вниманието. Нелсън беше прекарал голяма част от времето си на райския остров с безлюдни плажове и романтични залези сам, рисувайки патици.

Запитах се как ли Тереза Троти е приела това пренебрежително отношение. Не вярвах да го е придружавала в експедициите му. По-скоро си я представях вбесена, зарязана под някой чадър, без телефон, нито начин да се свърже с външния свят, отегчена до смърт, точно както бе предсказал баща ми.

Изпитах такова задоволство от подобна перспектива, че се осмелих да отговоря на Нелсън с една дръзка фраза: „Щях да се радвам да те придружа“.

Предполагам, че той е изтълкувал думите ми като невинно желание от моя страна, но не това беше намерението ми – целта ми беше да изтъкна една основна разлика между Троти и мен: Докато тя презира страстта ти към патиците, аз я разбирам и я ценя. Позволи ми да бъда твоят Санчо Панса. Ще ти нося копието и раницата и ще вървя след теб, както обикновено правя, когато излизам с баща си в планината. И той като твоя баща ми разкри мириса на влажната земя и мекотата на пясъка.