Мамен Санчес - Каймакът на обществото

Един ден съдбата ми се усмихна в лицето на безработен фотограф.

Чакаше ме, седнал на стола в кабинета ми, и когато ме видя, скочи, угаси цигарата, която пушеше, и на един дъх ме уведоми, че този четвъртък „приятелите ми“ Тереза Троти и Нелсън Ноланд щели да се появят на присъждането на Световните музикални награди, които принцеса Каролина Монакска щяла да връчи в княжеството.

Събитието се провеждаше вече пета година и по червения му килим бяха минали музиканти от класата на Майкъл Джаксън, Мадона и Уитни Хюстън, която на тази церемония щяла да се качи на сцената и да изпее песента I will always love you [44] Винаги ще те обичам (англ.) – Б. пр. от филма „Бодигард“, добре познат на всички нас, които бяхме влюбени в Кевин Костнър.

Обясних му, че според мен Кевин Костнър има вид на глупак в този филм и че ролята му в него е жалка, но че съм му много благодарна за това, че си е спомнил за мен, когато е получил тази информация.

Накара ме да му обещая, че ако ме изпратят да отразя събитието, ще настоя той да ме придружи, а не някой фотограф от издателството, защото имал проблеми с психичното си здраве и било наложително да напусне Мадрид и да види свят.

Влязох със скоростта на мълния в кабинета на баща ми и налетях на пудела на баба ми, който се впусна в атака, защитавайки яростно стопанката си, и захапа глезена ми. Състоя се кратка схватка между нас двамата, но когато си поех дъх и най-после успях да обясня на баща ми причината за възбудата си – репортажа, който щеше да ми позволи да видя отново Нелсън, – за моя изненада баба ми ме подкрепи с неподправен възторг.

– Монте Карло! – възкликна тя. – Никога не трябва да се пропуска шансът да се посети Монте Карло! – въздъхна и като в някакъв транс, без да престава да гали кучето, си припомни романтичните дни, прекарани с дядо ми на Ривиерата. – Нека момичетата отидат – настоя тя, – сега е моментът. Аз например никога няма да забравя онзи път, когато големият ми брат ме взе със себе си в Сантандер, както ми беше обещал. Какви нощи! Какви танци!

Баща ми обаче си правеше оглушки. Увери ме, че можем да получим чудесен материал, без да пращаме фотограф в Монако, като използваме обичайните услуги на информационните агенции. Добави, че не е нужно да се праща дотам редактор, още по-малко неговата беззащитна дъщеря, сиреч аз.

Ядосах се. Повече от пудела. Кога най-после ще престане с тази негова свръхпротекция, която упражнява върху мен? Не съм ли му доказала достатъчно колко струвам?

Баба ми се намеси в моя защита. Искането ми й се струвало напълно основателно. Смяташе, че един брой с хубава снимка на годениците на корицата, и то само месец преди сватбата, ще бъде печеливш и че ако сме се доверявали само на работата на агенциите, било много вероятно въпросната снимка да пристигне късно или никога. Докато нашият фотограф, който знаел чудесно какво искаме, щял да успее да отрази романтиката в отношенията на двойката, спонтанността на жестовете и погледите им.

Каза това последното, като ми намигна веднага щом баща ми сведе поглед към книжата пред него.

– Казвала ли съм ви, че когато Рение и Грейс Патриша се ожениха, наехме малък самолет, за да доставим снимките навреме?

Застана стратегически зад гърба на баща ми и от време на време го галеше по темето – безпогрешен начин, за да отслаби съпротивата му.

– Дядо ти беше журналист от класа – каза тя, обръщайки се към мен, но всъщност говорейки на баща ми. – Притежаваше инстинкт, нюх. По онова време да наемеш самолет беше все едно да наемеш космически кораб. Фотографът се приземи в Торехон и работихме през цялата нощ. Изпреварихме всички вестници! – Сега тя застана пред баща ми и възкликна: – Тези момичета са достойни внучки на дядо си! В това семейство, ако трябва да се отиде в Монако, се отива!

Така се разпалихме, толкова силен натиск упражнихме едновременно майка и дъщеря върху него, че баща ми накрая капитулира:

– Упорита си – възнегодува той. – Нека сестра ти дойде с теб.

Преди да ми разреши обаче да купя самолетни билети и да резервирам стаи в хотел, той ми нареди да се уверя, че годениците ще присъстват на церемонията и че цялата тази история не е някоя измишльотина на жаден за приключения фотограф.

Предпочетох да използвам обичайния канал, чрез който се информирах за Нелсън, или с други думи, Кара, вместо да телефонирам в Ноланд Тауърс, което би било по-логично.

Липсата на писма през последните дни ме плашеше и се опасявах, че може да се разпростре и върху словесното ни общуване, затова набрах номера на Кара в жилището й в Белгрейвия и изчаках търпеливо прислужницата да я извика.