Мамен Санчес - Каймакът на обществото

Ноланд ококори очи като плочи.

– Наистина ли се интересувате от тези неща?

– Доста – отвърнах.

От този момент стана чудо. Пред изумените ми очи моят домакин се превърна във въодушевен оратор. Разказа ми за голямата си страст към света на птиците, най-вече прелетните и по-конкретно семейство Патицови: патици, гъски, лебеди, пуйки, нирци и разбира се, белобузите гъски, които според него бяха най-красивите и интересни създания на планетата.

Докато траеше изложението му, аз трескаво поглъщах яйца и наденички, препечени филийки с масло и мармалад, кифли със сметана, тарталети с праскови и сироп и шепи сушени плодове. След петнайсетина минути Ноланд прекъсна речта си, за да ме попита дали съм приключила със закуската и дали искам да го придружа до библиотеката, където с удоволствие щял да ми покаже колекцията си от илюстровани албуми.

Помоли ме да го наричам Нелсън, защото двамата сме споделяли обща страст към гъските и следователно сме част от отбраната група щастливци, притежаващи достатъчно чувствителност, за да оценят красотата на природата. Че сме като брат и сестра и че при това положение може да се откаже от обръщението his lordship [20] Ваша светлост (англ.) – Б. пр. , което му се полагало по рождение. Той, от своя страна, стига да съм съгласна, също щял да се обръща към мен с малкото ми име.

Отвърнах му, че малкото ми име ми се струва най-естественото нещо на света; че никой досега не ме е наричал по друг начин (с изключение на дядо ми по бащина линия, който ме наричаше Пипи Дългото чорапче; на дядо ми по майчина линия, който ме наричаше Чинита; на баща ми, който ме наричаше Пити-Пити и на чичо ми Маноло, който ме наричаше Роти).

Усмихна се. И от двете страни на устата му се появиха много привлекателни трапчинки. Закачливи, бих казала.

Стана от масата и ме поведе към библиотеката.

– Вкъщи имаме две библиотеки – обясни ми той. – Или две стаи, ако така предпочиташ. В западното крило са книгите и картите на баща ми. Всички са с обща тематика: география, картография, алпинизъм, мореплаване и неизбежните биографии и пътеписи. В източното крило, където отиваме, съм събрал моите. Най-после успях да съставя списък и да подредя в логичен ред хилядите томове, които купих през последните години в Оксфорд. Превърнах се в най-големия ползвател на Бодлиевата библиотека... – Той отново се усмихна. – ...и в най-досадния човек в отдела на извадените от каталога книги.

По пътя ни към „Нелсъновата“ библиотека прекосихме няколко салона, пищно декорирани със старинни мебели, красиви килими, гоблени и картини, с богати орнаменти на таваните, с лампи от планински кристал, огромни камини и широки прозорци, покрити с кадифени завеси. Възползвах се от случая, за да се опитам да измъкна някаква информация за репортажа си.

– Колко години прекара в Оксфорд? – попитах го аз.

– Седем – отвърна той, без да ме погледне, съсредоточил вниманието си в лабиринта от коридори и стаи. – Три като студент и четири като преподавател.

– В кампуса?

– Да. – Спря в подножието на елегантна дървена стълба, която водеше към втория етаж. Погали замислено парапета. – Мисля, че ако баща ми не беше умрял, още щях да бъда там. – Въздъхна или поне така ми се стори. – Но винаги съм знаел, че ще дойде ден, в който ще трябва да поема отговорността за всичко това.

– Би било интересно да посетим университета – подхвърлих аз. – Да ми опишеш как е минавал денят ти. Да ме запознаеш с колегите си от департамента, да ми покажеш мястото, където си живял...

– Мислиш ли, че е важно за репортажа?

– Разбира се. Ще ми помогне много, за да добия представа за личността ти. Искам да кажа – поправих се аз, – за контекста на историята.

Замълча и се замисли. Обърна се към мен и отново ме прониза изпитателно с лешниковите си очи.

– Ще отидем утре следобед. Днес имаме много неща, които трябва да видиш – библиотеката, фермата, нивите, планината... Ако наистина се интересуваш от белобузата гъска, за мен ще бъде удоволствие да ме придружиш тази вечер до обсерваторията ми в лагуната. Както знаеш, белобузата гъска само минава през тези географски ширини. Предпочита да се установи по на юг, в пасищата на Саутхамптън, Плимут и Бат. Но ако успеем да я засечем, възможно е да присъстваме на прекрасната гледка на ято белобузи гъски в полет. Или пък може да решат да кацнат в лагуната, пред биноклите ни. Носиш ли бинокъл?

– Да си призная, не.

– Няма значение – каза той. – Има достатъчно В ловния павилион. А гумени ботуши?