Мамен Санчес - Каймакът на обществото

Човек трябва да бъде много ловък в света на светската хроника. Да умее да се измъква от трудни ситуации и да знае докъде се простират границите. Не трябва например да напише една уж „фиктивна“ история, в която, като промени истинските имена с измислени, да развява мръсните ризи на онези, които са споделили интимни тайни off the record [18] Неофициално (англ.) – Б. пр. . Нещо подобно сполетяло Труман Капопзи с лебедите му и поради това бил осъден на пълен остракизъм и всеобщо презрение до края на живота си след публикуването на „Сбъднати молитви“. Както не трябва да прекалява с хвалебствията, нито да превръща действащото лице от историята си в герой; трябва да си дава сметка, че на карта е заложено не само неговото име, но и името на медията, за която работи.

Макар да съзнавах, че историческата значимост на Нелсън Ноланд и романът му е Тереза Троти далеч не може да се сравнява с други много по-известни случаи, като например този на Кенеди и забежките му или на Никсън и незаконните подслушвания, трябваше да внимавам много, ако исках да обрисувам точно образа му, а истината беше, че до момента представата, която имах за Ноланд, беше по-мъглява и от гъстата мъгла, която беше паднала навън.

Прехвърлих наум оскъдните данни, с които разполагах. Знаех – защото ми го бяха казали херцогините, докато пиехме чай в салон „Хемингуей“ на хотел „Риц“ в Париж, – че е роден преди двайсет и пет години, плод от брака на стария херцог Ноланд е една шотландска аристократка. Че е „специален“ като баща си, че е учил в най-добрите английски колежи и че до смъртта на родителя си е живял в кампуса на Оксфордския университет.

Бях имала възможност да се уверя лично, е безценната помощ на скъпата ми сестра, че момчето е „готино парче“. Бях го наблюдавала по време на погребението на стария херцог и бях стигнала до заключението, че е по-студен и от буца лед, но веднага след това го бях видяла как се срива пред халба бира и как плаче като дете, оплаквайки смъртта на баща си.

Бях провела безличен разговор с него по телефона, в който той затвърди първоначалното ми впечатление за себе си – новият херцог Ноланд беше високомерен и педантичен, безчувствен и студенокръвен тип, а това беше в пълно противоречие е историята, която ми беше разказала Кара, за страстното му влюбване от пръв поглед, за романтичните му пътувания с Тереза Троти из половин Европа, бягайки от папараците, и за официалното му предложение за брак само шест месеца след като се бяха запознали.

Това бяха съставките на моята история, подправена е образа на странното, подгизнало от дъжда създание, което бе прекосило градината, мъкнейки разни принадлежности, и не бе благоволило да ме поздрави, нито да ми предложи нещо за ядене, нито дори една обикновена, студена и скромна супа, каквато ядат англичаните, за да не си легнат с празен стомах.

В този момент внезапно си спомних, че на дъното на куфара бях сложила кутията с matrons glacés [19] Захаросани кестени (фр.) – Б. пр. , опакована в копринена хартия и украсена с много красива панделка, с което смятах да смекча сърцето на херцог Ноланд и да го спечеля на своя страна.

Никак не ми беше лесно да избера подаръка. Разбира се, допитах се до най-голямата експертка в изкуството на подаръците и почерпките – баба ми по бащина линия, която имаше удивителна памет и помнеше размерите на всичките си братя и сестри, деца, внуци, братовчеди, племенници, приятели и познати, както и гастрономическите, музикалните или литературните им вкусове, любимите им цветя, дали предпочитат бонбони пред понички, или шампанско пред червено отлежало вино.

Обсъдихме заедно всички възможности – от вездесъщата копринена вратовръзка, която по мое мнение беше твърде банален подарък, до най-оригиналните колекционерски предмети, въпреки че, както отбелязах аз, щеше да ни е трудно да изберем предмет по негов вкус, при положение че не познавахме интересите му.

Признавам, че идеята за matrons glacés беше моя и я осъществих, въпреки съпротивата на баба ми. На нея й се струваше малко. Твърдеше, че покана за тридневен престой в един от най-забележителните дворци във Великобритания заслужава по-представителен подарък. Тя държеше да му подаря разкошно ловджийско яке, от онези, които дължат името си на граф Теба, Карлос Митджанс Фиц-Джеймс Стюарт Той ги популяризирал по времето, когато бил шампион по спортна стрелба, след като получил подобно яке като подарък от крал Алфонсо XIII и наел една шивачка в Сараус, където бил на почивка, за да му ушие няколко по негов вкус. Аз обаче възразих, че няма да отседна в Ноланд Тауърс като гостенка, а като репортерка, и като такава трябва да бъда дискретна, току-виж херцогът помисли, че искам да го сплаша с подаръка си, или по-лошо, да купя доверието му. Затова избрах тези възхитителни бонбони, които се разтапяха в устата и които можеха да се сравняват с бижутата по изтънченост и уникалност до такава степен, че във всички магазини за бонбони ги продаваха в подобни на калъфи кутии, сякаш вместо със захар бяха глазирани със злато.