Мамен Санчес - Каймакът на обществото

Когато бях малка, тази практика ми се струваше изключително вълнуваща, но с времето започна да омръзва и на двама ни. В крайна сметка баща ми реши, че е коварна и подла, а аз – че е изтощителна и неудобна. Накрая двамата се спряхме на други видове лов, които бяха в по-голямо съзвучие с истинската ни страст – откритите пространства, и предпочетохме издебването или вдигането на дивеча, като изминавахме километри през хълмове и долини.

Нелсън ме чакаше нетърпеливо в подножието на стълбището. Беше с онези фантастични панталони за риболов, високи над кръста и захванати за раменете с кожени каишки, е дъждобран и непромокаема шапка „Барбур“. Приличаше на човек оркестър, нарамил всичките си принадлежности наведнъж – фотоапарата, триножника, чантите, столчето...

Моят вид не беше много по-различен от неговия. И аз бях обута с огромни гумени ботуши и пременена е дъждобрана, който бях намерила върху леглото.

Почти без да разменим дума, се качихме в лендроувъра и навлязохме в гората по един черен път. После вървяхме доста време сред влагата, стъпвайки по шумата с гумените си ботуши, и се приближихме едва ли не на пръсти до една лагуна, която се намираше на няколко метра под мястото, на което стояхме.

На брега имаше три-четири патици.

– Това са зеленоглави патици – осведоми ме той, сякаш не знаех това.

Познавах чудесно зеленоглавата патица, която е често срещан вид в Испания. На крилата си има две сини ивици. Перата на мъжката патица са ярки, особено тези на главата, които са с блестящ изумруденозелен цвят. Женската е по-безцветна, кафеникава и доста безлична.

– Сега е сезонът на чифтосването – каза той. – Затова са по двойки.

Знаех, освен това можех и да му разкажа, че мъжките зеленоглави патици са жадни за секс изнасилвани на женските, включително и от други видове, развратни и непридирчиви при съвокупляване. Не знам защо предпочетох да запазя тази информация за себе си. Само кимнах утвърдително и застанах нащрек, в случай че Нелсън Ноланд поиска видеокамерата, която предложих да му нося, за да облекча малко товара му.

Посочи ми с фенера малко убежище от два квадратни метра, направено от тръстика, скрито сред бурените и за щастие е покрив от слама, който поне щеше да ни предпази от вятъра и дъжда.

Двамата криво-ляво се настанихме в тясното пространство. Разгънахме столчетата си и зачакахме появата на белобузите патици.

Не знам какво беше. Дали неизбежната близост с херцог Ноланд, мирисът на поле и дъжд, който, бог знае защо, идентифицирах с него, тъмнината, която ни обгръщаше, напрегнатостта на всеки мускул на тялото му, включително на челюстта, втренченият му поглед, смръщеното чело, плътните устни, които той от време на време навлажняваше с езика си, разрошената мокра коса, силните ръце, с които държеше бинокъла.

Или може би вълнуващото чувство, че съм в това убежище с един непознат, за когото вече си съставях горе-долу следното мнение: „Самотно момче, жадно за обич, което расте далече от дома си, изоставено на съдбата си от пристрастен към адреналина баща, изгражда броня около крехкото си сърце, за да не може никой да открие колко е лесно ранимо, развива болезнена страст към птиците, посвещава им всеки момент, всяка мисъл, всяко вдишване и се оставя да бъде прелъстен от красива жена, която му е безразлична“. Последното ми изглеждаше очевидно, защото Нелсън беше споменал само веднъж Тереза Троти, докато бяхме заедно, не й се беше обадил по телефона, нито си беше спомнил за нея. Нямаше нито една нейна снимка в къщата, нито една забравена вещ, например кърпичка, книга или ръкавици.

Усетих, че краката ми изведнъж олекват, че тялото ми се отпуска и омеква, че мислите ми се освобождават и кръжат неспокойно из тясното убежище.

Казват, че химията действа спонтанно, без да можем да контролираме бъркотията, която сърцето предизвиква в ума ни. Ах, какво желание изпитвах да целуна Нелсън, да пъхна пръсти в разрошената му коса, да усетя допира на тялото му до моето!

Помислих си, че ще имам тема за разговор със сестра ми за седмици наред. Това внезапно привличане, което изпитах към херцог Ноланд, беше най-недопустимото, неуместно, дръзко, неочаквано, опасно, комично, гротескно и абсурдно нещо, което някога ми се бе случвало. В тишината се чуваха ритмичното ни дишане, шумоленето на вятъра сред дърветата и от време на време далечното крякане на дивите патици.

– Студено ли ти е? – попита ме внезапно той с шепот, в който се усещаше загриженост