Дж. Уорд - Ангелският дял

Докато Бет говореше на Мак, заваля дъжд, капките намокриха сакото на гърба му, а той гледаше съскащия двигател под вдигнатия капак.

— Всичко е наред. Случва се. Така че слушай, кажи ми, че днес съм късметлия… Кажи, че имаш бутилка с вода в колата.

— Мисля, че имам… чакай.

Той размахваше ръце, опитвайки се да разнесе облаците гореща, миришеща на масло пара, а над главите им гръмотевиците боботеха като търкалящи се топки за боулинг.

— Ето — каза Бет. — Намерих я.

Той свали сакото си, покри ръката си с ръкава и се наведе към капачката на радиатора.

— Стой настрани.

— Не, чакай. Ще си повредиш…

Той успя да развие капачката, но усети остро като бръснач опарване по-нагоре върху ръката си.

— Мамка му.

— Мак, да не си откачил?

Опитвайки се да преглътне с достойнство факта, че е постъпил глупаво, той пусна проклетото сако и размаха ръка във въздуха.

— Дай ми водата — каза през зъби той, когато успя да си фокусира погледа.

Внезапна светкавица му осигури първокласна видимост под капака и гръмотевицата, която последва веднага след това, показа, че бурята приближава бързо и има точно определена цел.

— Хайде, влизай в колата.

— Ами ръката ти?

— Ще я видим, когато това нещо спре да прегрява. Хайде.

Пороен дъжд прекъсна спора, а Бет заобиколи колата тичешком и отново седна зад волана. Дъждът бе студен, което бе добре по много причини, особено защото мокреше двигателя, благодарение на силните пориви на вятъра. И много скоро радиаторът бе почти пълен, след което той затвори капака и бързо се върна в колата.

— Е, това беше забавно — той затвори вратата и вдигна мократа коса от лицето си. — Може да включиш двигателя.

— Как е ръката ти?

— Все още е цяла. Хайде да видим дали ще можем да продължим.

Бет мърмореше и клатеше глава, докато завърташе ключа.

— Нищо не разбирам от автомобили и след това, което се случи, ще оставя нещата както са си.

Но двигателят включи веднага, тя погледна Мак с усмивка и той почти забрави болката в ръката си.

— Не се впечатлявай толкова — изпъчи гърди той. — Всички мъже, които се казват Мак или Джо, са задължени от конституцията да се справят в подобни ситуации.

За нещастие, болката скоро се върна. Дъждът плющеше по предното стъкло, светкавиците се мятаха по небето като светлини в дискотека и той откри, че отново ругае и не иска да погледне пораженията върху ръката си.

Започна да сваля вратовръзката си, скърцайки със зъби, защото му прилоша.

— Мисля, че трябва да отидем в „Бърза помощ“ — каза тя.

— Чакай да видя колко е зле.

Единственото, което успя да направи обаче, бе да дърпа несръчно дрехите си и Бет избута ръцете му настрани.

— Ще ти помогна.

Възелът, който бе завързала, сякаш се развързва сам под сръчните й пръсти и той наведе глава назад, за да може тя да разкопчае горното копче на ризата му. Наблюдаваше я в огледалото за обратно виждане — веждите й бяха сключени съсредоточено, устните й бяха полуотворени.

Той получи ерекция.

Нямаше намерение да става така. Не искаше да става така. И с абсолютна сигурност не искаше да се излага. Но ето, случи се — вариантът за възрастни на кошмара „покажи ми как се решава тази задача“, познат на всеки гимназист.

Той се изви рязко, за да покрие скута си със сакото, а Бет продължи да разкопчава ризата му, като едновременно с това я издърпваше нагоре. Което означаваше, че след малко щеше да се окаже полугол пред нея.

Е, поне нямаше защо да се тревожи, че лицето и цялото му тяло приличат на измисления злодей Фредерик Крюгер [56] Измислен маниакален убиец, герой от сериала „Кошмари на „Елм стрийт“. — Бел.р. .

— Вече мога да се справя сам — каза троснато той.

— Няма да можеш. Наведи се насам.

Мак бавно се премести напред, приближавайки до нея. Тя говореше нещо, бог знае какво, без да млъква, сякаш не се случваше нищо особено… докато оголваше раменете и гърдите му.

— … краве масло, разбираш ли? Направо от хладилника. Не съм сигурна дали помогна за изгарянето на врата ми, но когато отидох на танците, миришех сякаш съм се парфюмирала със закуската си. Момчетата полудяха по мен.

„Засмей се, идиот“, напомни си той.

— Това е смешно.

— О… Мак.

Когато тя погледна надолу и поклати глава, за един ужасен миг той бе обзет от страх, че е забелязала ерекцията му, но не, мокрото му сако все още скриваше всичко.

Всъщност тя бе успяла да свали изцяло ризата от изгореното място и мократа дреха висеше върху „здравата“ ръка. Сякаш бе разочарована, че няма да отиде на празненството.